1. Нищо. Беше просто терминологична забележка.
2. Ти май разглеждаш нещата така: вземаме определено количество молекули от 1 и ги прехвърляме в 2. Тези молекули са с енергия, по-висока от средната за 1 и 2, от което следва, че газът там ще се затопли.
Да, ама не е толкова просто. Прехвърлянето на молекули от 1 в 2 е крайният видим резултат, но то не значи, че те са прехвърлили невъзвратимо и своята енергия със себе си. Тая енергия не е завързана на синджир за молекулите. Тъй като преградата е пропусклива за молекулите и в двете посоки, тя осигурява механизъм за изравняване на температурите в 1 и 2.
Да кажем така: за известно време от 1 в 2 минават 100 молекули, а в обратната посока само 50. Влезлите (бруто) 50 молекули подгряват 2. В резултат, всяка излизаща от 2 молекула започва да изнася повече енергия, отколкото донася всяка влизаща. Така постепенно печалбата на 2 от енергия, падаща се на 1 новодошла молекула, ще започне да намалява. С приближаване към равновесието разликата между броя на молекулите, преминаващи от 1 в 2 и от 2 в 1 за единица време, ще намалява. Ако все още има разлика в температурите, тя ще се изглади от това, че 1 молекула от 2 изнася повече енергия, отколкото внася 1 молекула от 1. Когато се достигне равновесието, потоците от молекули и от енергия през преградата ще са равни в двете посоки, както и температурите.
Това, че по време на процеса температурите може да не са равни, не е особено странно - в края на краищата, нищо не го забранява при неравновесен процес (а твоят е такъв). Да дам още по-прост пример: имаме цилиндър с газ, разделен с топлопроводно бутало на два отсека с еднаква температура, но различно налягане на газа. Освобождаваме бързо буталото и то се премества към ниското налягане, докато наляганията се изравнят. Температурата в отсека с високо налягане ще намалее, а тази в отсека с ниско налягане ще се увеличи. После обаче температурите ще се изравнят чрез топлопредаване през буталото (което при това ще се премести още в същата посока, но много по-бавно).
|