...Ти просто слагаш ограничение .. поставяш ограничението да забравим за гравитацията която е налична в твоята двойна система защото телата ти не са безмасови..
Не слагам ограничения. Просто отчитам че гравитацията както и да действа тялото стои неподвижно. Не знаем ква сила го държи. Може да е неква непозната. Телата не са безмасови - следователно ИС няма. Има относителна ИС, т.е. система в която друго тяло се движи разномерно и праволинейно или е в покой относно отправен обект-наблюдател в следствие на компенсирани сили.
Ограничениета ги налагаш ти щото твойта представа за ИС изключва гравитацията.

НеИС е щото се върти а въртенето се разбира от това че нещо противодейства на гравитацията.. Относно кво се върти? Ми колко пъти да ти казвам, че няма други репери в тази система. Ми ИС е и система на която не и действат външни сили. Явно е че гравитацията на нашето тяло не действа на другото, щото то е неподвижно и според дадената от тебе дефиниция то е ИС. Ние само можем да предполагаме, че нашата гравитация му действа, ама тогава трябваше да пада, а то не пада, начи гравитацията ни не му действа. Идеална ИС - отговаряща на невъзможната представа за ИС.;))))
От гледна точка на движението обаче двете тела са неподвижни едно спрямо друго в спрямо реперите на вселената.

Нататък. Гравитацията действа на безкрайно разстояние, ква сянка?
Примерно телата от двойната система може да са на "безкрайно" разстояние.
"Безкрайно" - значи крайно, но много, много, много далече.

Ми двойката електрон- позитрон също седи абсолютно неподвижно, като изолирана двойна система. И тогава ли имаме СВ и сенки?

Няма изискване свободното от външно действие тяло да е неподвижно в ИС.. Няма изискване и да е подвижно;))

Има изсискване да е неподвижно или равномерно праволинейно движещо се в ИС.. Май не схващаш смисъла на или.
Ми помисли имаме едно тяло, което е абсолютна ИС и друго което е абсолютно неподвижно спрямо него. Та питам другото тяло ИС ли е? Или пък не е неподвижно, а се движи и равномерно и праволинейно - пак ли не е ИС?
Баси ИС-овете. Не може да са относително неподвижни, ами трябва да са и "или праволинейно и равномерно движещи се". Тея обекти стават съвсем невъзможни.

Но твоите двойни тела са неинерциални щото се въртят и ако се ускори въртенето те ще почнат да се отдалечават и накрая ще се спрат на по голямо ртастояние и пак ще се превърнат в неподвижни само че намиращи се на по голямо растояние едно от друго , ще заемат нова станционарна орбита..

Не бе. Те са ИС и като са неподвижни гравитация не им действа, ама като тръгнат тя почва да им действа докато спрат и тя изчезне. Наиш ли ква хубава представа щеше да има така за света в който живеем.

Първия закон определя движението на телата на които не действа външна сила по права линия или неподвижни в тяхните КС
Точно така - дви-же-ни-е-то, а както знаем движението е относително.
Когато това относително движение липсва (покой) или е ??? праволинейно и равномерно, то КС вързана към това тяло е ИС, относно базовата КС. Относно своята си КС всяко тяло е винаги са неподвижно - това е принципа на относителността.

Точно така .. действащата неуравновесена външна сила променя движението и по такъв начин то се превръща в неравномерно или неправолинейно
Относителното движението е неравномерно и неправолинейно относно кой? Ми не може ли относно някъв обект да е равномерно и праволинейно?
Пак търсиш кат сущи релативист под вола теле. Запомни, щото това Гери не можа: Движението е относително- дали е движение с ускорение или не то пак си е движение.
КС се връзва към обектите за да може да определи местоположението на другите обектите в простарнството отноно този обект. Този обект не знае върху кой друг обект действа сила и описва само движението. Този обект може да се движи с ускорение за което изобщо не предполага, но понеже е нулата на КС, то може да опише движението на другите обекти съобразно нулата демек себе си. Инак взаимодействието е конкретно, а не относително.
Та тука в това определение за ИС се омешват две неща - относителното движение и абсолютното въздействие, като свойствата на относителното се приписват на абсолютното и обратното. Оттук и кашата със СТО и ОТО.

Едно на което не му действат външни сили в КС свързана със ускоряваща се ракета се движи по ускорителен закон и в много случай и неправолинейно Да ама във някаква външна КС. Обаче може да има и външна КС в която това да не е така.

Каква ти презумпция , нали ти казах, че външната сила за всяко от твойте тела идва от другото тяло чрез гравитационното притегляне .. И понеже знаем че това притегляне би трябвало да движи тъелета едно към друго ние откриваме със съзнанието си че има сила която противостои на това притегляне .. И така се досещаме за центробежната сила от въртенето на двете тела по окръжност около материален център .. Тук па схващаме че движението пшо окръжност на всяко от телата не е никакво праволинейно движение ..
Първо не знаем дали гравитацията действа на другото тяло. Приемаме че е така. Обаче виждаме, че не пада. Няма друго тяло което да действа като външна сила и си измисляме КС в която да има центробежна сила. Ми затова и казват, че центобежната сила е координатна сила ???? и че тя не съществува за тялото, което се ускорявало завивайки около притеглящото го и тази сила на въздействие не била компенсирана инак тялото нямало да завива.
Така че центробежна сила не съществува съгласно първи закон.
Изобщо кашата на ИС е голяма.

Свободно падащото тяло променя скороста си към всички тела в природата докато останалите тела в природата на които не действат неуравновесени външни сили запазват относителната си скорост ..
Това няма как да разбере свободно падащия щото първи закон е валиден и за него, квото и да значи това като алабализация;)))))


Наистина в първият си закон Нютон не упоменава спрямо какво се движи равномерно и праволинейно тяло на което не му действат външни сили .. Но явно той по подразбиране смята че това е спрямо друго тяло на което също не му действат външни сили.
Защо да е от подразбиране след като всички опити и заключения са правени относно Земята, а и гравитацията е неотменимо свойство.