...Инерциална отправна система е отправна система, в която е валиден инерционнният закон: всяко тяло, на което не действат външни сили, запазва положението си на покой или равномерно праволинейно движение. Всяка отправна система, която се движи относно дадена инерционна система равномерно и праволинейно, също е инерционна. Съгласно принципа на относителността, всички ИОС са равноправни и в тях действат едни и същи физични закони.
Ми затова ти давам за пример двойната система. Че за да определиш дали едно движение е праволинейно и ли спирално ти трябва отправна КС.
В отправните КС на тази двойна система всяко от двете тела запазва състоянието си на покой относно цялата вселена състояща се от другото тяло.
Състоянието е покой, няма външна сила или поне некомпенсирана такава. И физическите закони са си едни и същи. Защо тази КС да е НеИС. Щото телата притежават неотменимото свойство гравитация?
Ми никъде в определението няма такова изискване. Изискването е да е неподвижно относно базова КС, която да е ИС. Ми другото тяло е единствената друга КС и законите са им еднакви.

Затова ти казвам че си затънал в релативиска алабалистика. Първия закон определя свойството на телата - движение по инерция. От наличието на външна сила или не се определя само възможността за промяна на движението. Тази алабализация е усетена и от главния алабалистик - 1щайн и затова той пише ОТО, щото така формулираната ИС не се връзва никак с нещата и с неотменимото свойство гравитация.

Покая в неинерциална система е равен на ускорено състояние , на действие на неуравновесени външни сили..
Пак действаш от презумция. Нали трябва първо да определиме дали една система е неинерциална преди да скачаш така. ПОВТАРЯМ - НЯМА ВЪНШНА НЕУРАВНОВЕСЕНА СИЛА. Покоя си е покой относно възможна КС, а тя е една единствена за двойната система.
Пак повтарям бъркаш движение и сила. Всяко едно движение е относително, включително и движението с ускорение. Движението е това което се определя с координатите на КС. Това че аз изпитвам неразположение в стомаха не променя факта, че по мойта КС другите тела се ускоряват.
Щото като свободно падаш няма да усещам и неразположение пък телата пак ще се ускоряват в мойта КС и тогава мога да ги наричам на воля, че те са НеИС.

Неподвижноста не е достатъчен критерий .. Нужна е неподвижност спрямо тяло което е доказано че е инерциално ..Първия закон късае неподвижност или равномерно праволинейно движение не в каква да е КС а в инерциална КС..
Няма такова нещо. Никъде не се казва такова нещо при Нютон. Напротив в КС на наблюдателя това е изискването тялото да е ИС. Ако не му действат некомпенсирани външни сили, да се стреми да се движи праволинейно или да е в покой относно ква и да е базова КС, без да се интересува дядо ти Нютон дали тя е ИС или НеИС.

Не бих се съгласил че два макрообекта изчерпват възможностите за повече от две КС.. Макрообектите са съставени от взаимоподвижни обекти , със всеки от тях може да бъде свързана КС..
Аааа - начи трябва микроскоп с който да определяме дали има вътрешни подвижни микрообекти и те да ни бъдат КС? Че то това важи и за всяка една формулировка на тяло. Ми едно тяло е съставено от милярди неинерциални обекти, що тогава да е ИС. Обаче двойната система може да е тотално простата система електрон-позитрон. Колко КС ще имаме тогава? Гравитацията се заменя с идентичния по форма и зависимост електрически закон. Ама това (гравитацията като форма на електрическата сила) може да разглеждаме на по късен етап.
Сега сме на етапа всички съставни елементи са взаимно неподвижни в рамките на разглеждания обект.

Инеарциалноста не е покой в друга КС а е покой или праволинейно движение в друга КС свързана с доказано инерциален обект. В твоя случай трябва първо да докажеш че на другия обект не действат никакви външни сили и чак тогава да го коронясаш за инерциален..
Наблюдателя е КС, в която доказано за него си не действат външни некомпенсирани сили, тази КС е и неподвижна както спрямо самата себе си, така и спрямо спрямо единствения вселенски репер. Та няма за наблюдателя външна некомпенсирана сила и този наблюдате е ИС. Другият обект е абсолютно неподвижен относно тази ИС, следователно и той е ИС. Няма как в такава изолирана система да определиш ИС или НеИС. А това е така защото това деление е неправомерно.
Просто е: нека приемем, че външната сила извършва работа и променя енергията му. Ми квато и работа да върши външната сила енергията за който и да е от двата обекта е непроменена в КС на другия единствен вселенски репер. Тука е същността на нещата. Цикличното движение по окръжност в следствие на електрическа сила (вкл. гравитационна) е движение по инерция, като извършената работа от силите за един цикъл е равен на нула. От тук след време ще схванеш и смисъла на константата на Планк.

Тя може да не знае че е въртяща се но умът трябва да го предположи в търсенето на сили които да уравновесят гравитационните които явно съществуват и се знае от локалните опити че такива гравитационни сили съществуват между телата..
Умът може да предположи всичко. Както примерно ИС. Ми другото тяло е ИС и затова не му действа гравитацията, нали това казва определението за ИС ;;))) за разлика от другите тела с които си експериментираш- те не са ИС, щото гравитацията им действа.
Виж са приемеш ли гравитацията трябва просто да забравиш за делене на ИС и НеИС, най-малкото по определението, което си дал по-горе. Заради този философски проблем 1щайн е забъркал кашата ОТО.

Може би си пропуснал че аз не говоря за СВ като някаква КС а като за реален материален обект , като среда в която се разпространяват вълните на светлината....
Напротив точно това казвам, какво определя разположението на СВ, това как се движи и т.н. без наличие на абсолютен репер. Та питам кой е този репер?
При обектите е просто - репер са им други обекти и се знае че разположения и скорости са относителни величини. Та питам аз кое определя абсолютността на пространствените и скоростните характеристики. Може би наблюдателя, а?

Та да обобщя че светлината има качества на нелокалност и винаги я има в коя да е точка на пространството но е наблюдаема в тая точка само от наблюдател който е неподвижен съсъ СВ в който тя е достигнала до тая точка на пространството.. Не става. ускорено движещия се също вижда светлината. Самата светлина се излъчва и поглъща за време различно от нула. През това време колкото и да е кратко ускореният обект минава през няколко - (приблизително безкрай) СВ. Пък енергията на кванта, или фотона или квото ти хареса е цялата и равна на излъчената без значение от разстоянието излъчванел наблюдател. За да става нещо такова, като СВ има изискване - безкаен брой среди и време за излъчване нула. И двете неща нямат нищо общо с реалността. Това чоже да служи само за някаква представа, но в никакъв случай не ще има нещо общо с действителността.

Какво означава абсолютно неподвижни ?.. движението е относително понятие .. Може би искаш да кажеш че два обекта са взаимонеподвижни?
В случая това е едно и също, тъй като няма други репери във вселената с които да определим това.

Не виждам покакъв начин опита на Саняк доказва че светлината за едно и също време изминава един и същи път.. При опита на Саняк върху интерференчия екран попадат едноивременно светлинни фронтове излъчени по различно време .. Явно това те заблуждава..
Начи освен по честота сигнала може да се мери и по максимуми.
Може да се излъчи един импулс и да се сравнява. Попадението е от едновременно излъчване.

Ако в момента на излъчване имаме трима съвпаднали взаимоподвижни инерциални наблюдатели и лъчът е насочен към тях в момента на излъчване то и тримата ще видят този лъч щото са равноправни в правото си да се приемат за покоящи се ..
Виж са всичките ти разсъждения са в измислен свят с безкрайно на брой СВ и нулево време за излъчване/поглъщане, 1 до N броя ИС и т.н.
Реалността е колкото сложна - толкова и проста. Ако три НеИС се съвместят в момента на излъчване, каквато и КС да изберем - лъчът винаги ще попада в един и същи НеИС/обект/наблюдател/датчик. Кое в този случай определя пътя на светлината.

Ти може би имаш впредвид двама съвместени наблюдатели които в момент на съвместяването им наблюдават светлина от един лазерен източник но не обръщаш внимание че не наблюдават светлина излъчена в един и същ момент .. Напротив точно в един и същи момент. Това е принципа на GPS инак нямаше да се открият точните координати.

Това ще бъде оня от двамата за който светкавицата е била в момент на светването на растояние S= C.t където t е интервала от време между момента на светването на светкавицата и момента на съвместяването .. Другият съвнестен няма да види светлината в момент на съвместяването щото тя ще пристигне при него след друг интервал от време равен на остаоянието му от светкавицата в момент на светване разделено на "С" или t1=S1/C от тук се вижда че руия ще види светкавицата след интервал от време t1 а ще се съвмести след интервал от време t .. Това еднозначно доказва че в момента на съвместяването ще я види само единия а другия ще я види коги не са съвместени .. Това трябваше да докажа .. доказах го ..
Объркал си се. Спътника Хъбъл наблюдава и от двете страни на диаметъра на окръжността си и последователността на събитията е еднозначна и съвпада с тази наблюдавана на Земята. Виж са ти твърдиш, че се движа със сто на земята и наблюдавам избухване на звезда на майната си и после спирам и звездата си е цяла и още неизбухнала. Забрави изобщо за такива идейки!

Ако имаме взаимонеподвижни вода и наблюдател и подвижно спрямо тях весло и в момент веслото е нс ч м от наблюдателя веслото удари по водата и се получи вълна която в следващ момент достигне до наблюдателя движейки се спрямо водата и наблюдателя със скорост 1м/сек Как да определим интервала от време който ще е между удара на веслото по водата и достигането на вълната до мястото в което достиога наблюдателя ?
Ми с други средства. Примерно оптическо наблюдение. Което обаче за светлината не става. Обаче двете тела могат да си пишат писма кога е излъчен и кога приет сигнала по време, което са си синхронизирали по един или друг начин. Може с метър да си премерят разстоянието което си е константа.. във всеки момент и т.н.
В случая самата вълна може да носи информация кога е ударено по водата. Като GPS - там сигнала си носи момента на излъчване.

Материалният център си е материален център и той не зависи от въртенето.. той при две тела се намира на правата която ги съединява и я дели на отсечки обратно пропорционали на масите на двете тела..
Аха - имаш предвид центъра на масите, който си е нематериален де.

Всеки телескоп на Земята има различна относителна скорост спрямо избухващата свръх нова, спрямо различните СВ и квото още се сетиш, ама всички са я видели. И Хъбъл я е видел или поне последващата картина, щото това е станало за дни, а не за секунди. В статията това просто не се споменава щото се говори за наблюдението на първите няколко минути. Търси други статии и ще видиш че наблюденията на Хъбъл и наземните телескопи се сравяват и показват един и същи момент от развитието и разположението на звездите.

Еми една КС се определя дали е инерциална като се определят външните сили коитодействат на обекта .. ако на обекта действат неуравновесени външни сили системата е неинерциална ..
Ми на никой от обектите не действа външна неуравновесена сила.
Извършената работа от силите е НУЛА и двете тела си висят неподвижно едно спрямо друго.