...Ше пишем докато си изясним позициите.. Нема лошо ..
Не, бе! Дира ме изхвърлил и като пуснах отговора курец и айде пак. После писах, писах и прас Backspace, вместо Enter и пак отначало.

Приеми скородста 300000 км/сек измерена на земята като приближение до истинската С=конст Проблема не е в количествената стойност, а в неразличимостта на посоките на движение.

Що да не знам ?.. Ам , че то дядо Нютон го е казал .. Галилей също го е казал .. Дядо Галилей не е включил гравитацията в сметките и е говорел за относитеност на движението, а не за КС като ИС. А Нютон никъде не е казал, че законите му са само за някаква си ИС.
И забележи: първият закон е формулиран за движение на обект във външна за него КС.

Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно праволинейно движение, докато някакво външно въздействие не го изведе от това състояние.
Точно така, обаче има една малка подробност - състоянието си на покой . В двойната система състоянието на двете тела е взаимен покой и в този случай "или" не ни интересува.

И аз така смятам .. Но смятам също , че движение по инерция е различно понятие от инерциално тяло .. Така например въртеливото движение може да се осъществява по инерция но то не е инерциално движение тъй като частите на тялото не се движат по права линия тъй като са принудени от другите части да завиват ..
Пак се подвеждаш. Въртелива движение има само във външна КС (тяло).
За двойната система от тела, такова движение в тяхната КС няма. Те са си абсолютно неподвижни в КС на което и да е от двете тела.

Наистина в гравитационно поле една тухла би се движила не по права линия .. Но далеч от други тела тухлата ще си се движи по права линия тъй като няма да и действат външни сили и гравитационните въздействия на много далечни тела могат да се приемат за нулеви..
Това е само приближение и такова ще си остане, щото дори и след милярди години да е ще се види, че уж правата линия не е права, а част от окръжност.

На мен поне не ми е известно класическата физика да е вписала С=конст в своите представи.. Точно така! Затова ти казвам че, С=/=конст, като относителна скорост. А ти както и да го буташ накрая пак така се оказва. Дали сумираш със скоростта на СВ или квото се сетиш крайния резултат е този.

Не взаимодействие на двете тела с нещо външно на тях а взаимодействие на всяко тяло с другото тяло от системата .. Какво от това че двете тела се въртят около общ център ?.. те пак си взаимодействат и взаимодействието на всяко от тези тела с другото тяло е външно за тялото взимодействие ..
Пак поентвам. В техните системи двете тела са абсолютно неподвижни едно спрямо друго и за никакво въртене не става въпрос. Каквото и взаимодействие да има то те си остават неподвижни. За ква некомпенсирана сила тогава говорим?

Това го разглеждахме с Гери когато обсъждахме ефекта на Саняк..
Бе квото и да сте разглеждали в случая говора за нещо съвсем друго.
В изолираната двойна система светлината ще се движи по остта О1-О2 и винаги ще попада в О2. И само включването на "нещо си" дори и неподвласно на гравитацията и напълно ИС прави така че светлината отива на друго място. Та питам: Как светлината да знае кой трябва да е наблюдателя й, като в различните КС, тя трябва да попада на различни места, което води до парадокса избора на КС да определя попадението на фотона. Не се подлъгвай по чертежа. Ъгълът О2-Ц-О3 може да е й 90*, докато светлината измине диаметъра на двойната система.

Светлината ходи навсякъде щото е множествен процес в множество СВ и макар да се движи по права линия с константна скорост във всеки СВ то в множеството СВ мястото и на улавяне зависи от изборът на наблюдател и от начина на движение на избрания наблюдател.. Не става. Ходи само в една посока и това е видно от лазерите. Попадението е само едно. Въпроса е от кое се определя къде ще попадне тази светлина? Щото опита сочи, че квато и КС да изберем светлината винаги попада в едно и също място - върху един и същ датчик.

Такваз е мистерията на светлината .. множествен процес .. чакаш го тук , а той попада и там.. Е не е така дали го чакаш или не той - примерно лазерния лъч, винаги попада в една и съща точка- датчик.

Забравяш да казеш в какъв момент се мери тоя път щото по време на излъчване растоянието от източникът до наблюдателят може да е едно а по време на улавяне на светлината да е съвсем друго .. Това е винаги така когато източникът и наблюдателят не се чувстват задължени да са взаимнонеподвижни..
Това изобщо не ни интересува щото центъра на тежестта на двойната система е неподвижен относно третия обект. Там можем и инерциален кибик да сложим.

Ами това е така само щото избухването на свъхнова не е светкавица пресветваща за един миг само .. дълго време свети свръхновата(месеци наред) и това позволява да я уловят и на земята и на спътника,
Избухването е за минути - началния процес, а се хваща едновременно и от спътник и от Земята.

Аз различавам инертност от инерциалност .. Инерциалноста за мен е състояние в което обекта не изпитва неуравновесени външни сили..
Е добре. Точно това е състоянието на всяко от двете тела в двойна изолирана система - те са абсолютно неподвижни и освен това притежават свойството инертност. Та инерциалността е по-скоро е състояние не на обекта, а на относителното му движение.