...бах маа му три пъти го пиша.

Та:Как джмунджито узнава че инерциален е отделен чъпрос ..
Може и да е отделен, но е съществен.

Аз лично бих дал един приличен метод за узнаване на инерциалноста и това е проверката дали спрямо наблюдателя скороста на светлината във вакуум е С= 300000 км сек .. Ми Земята въпреки цялата си неинерциалност (ост, Слънце, Галактика, куп и т.н.) отговаря на това условие.

ИС е такава система в която редица процеси протичат по един начин а в НеИС протичат по съвсем различен начин ... Що бе откъде знаеш как протичат процесите в ИС?

В неИС няма да се спазват просто напросто законите на Нютон
Що смяташ така? Ми винаги действието е равно на противодействието и това не зависи от ИС и НеИС. Винаги въздействието върху тяло му придава ускорение пропорционално на масата му и това не зависи от ИС и НеИС.
А първи закон е формулиран за линейна система. Но какво е това "движение по инерция"? Аз смятам, че това е равномерното движение, още повече, че и ти донякъде осъзнаваш, че правата линия е твърде условно образувание, особенно при т.н. НеИС.

Хвърли една тухла в такава двойна изолирана система и я остави на мира и ако се движи по права линия и равномерно в тази система бъди сигурен че системата ти е инерциална ..
Хвърли една тухла в квато и да е система и движението и няма да е равномерно и праволинейно поне докато съществува гравитацията, както неотменимо свойство на материалните обекти.

Класическата физика се е препънала в С = конст. и тугиз се е развилняла СТО ! Не е! Имала е само временни затрудвения с логическата обвръзка.

Та нали въртенето около един център е движение различно от равномерното праволинейно движение , за да извършва такова въртене двете тела не трябва да са оставени сами на себе си а трябва да взаимодействат с нещо външно на себе си .. това външно може да бъде и другото тяло Кво общо има взаимодействието между две тела с нещо външно? Единствено някаво относително описание във външната КС, което не променя описанията в КС на двете тела.

Тогава можем да кажем че двете тела са неинерциални макар че системата от тези две тела може да е като цяло инерциална и тази инерциалност ще определя равномерното и праволинейно движение на материалният и с център спрямо друго инерциално тяло..
Няма как за едно тяло да има гравитация, а за друго не. В този смисъл външното тяло няма как да е инерциално.

Ми много ясно е че светлината в движението си относно едно такова тяло на което е присъщо външно действие ще бъде неправолинейно движение тъй като тялото не е инерциално макар и системата от две тела да е инерциална ..
Нека приеме, че третото тяло е инерциално и е неподвластно на гравитацията някак си. Нека двойната система с центъра на тежестта и това външно тяло, КС или квото искаш там са на една линия и нека да е една равнина в даден момент на излъчване от О1 ето така:

О1->>-------------Ц------------------О2-------------на майната си---О3

След време картинката е следната:

...............................................О2

---------->>--------Ц----------------------------------на майната си---О3

.....О1

Та въпроса е къде ще попадне лъчът? В детектора на О2 или детектора на О3.
За помощ ще ти обърна внимание, че в КС на двойната изолирана система преди появата на О3 такъв лъч се движи между О1 и О2, които са неподвижни един спрямо друг в тяхната енинствена вселенска КС.
По кво светлината се ориентира накъде да ходи и кво общо има това с КС, ИС, НеИС, СВ и квото се сетиш там?

Ми нека ти обясня ..
Ти пак се опитваш да разглеждаш светлината като единен обект движещ се със разна скорост във разните СВ .. Ми разглеждай го като сумарна на СВ и С. Или друго твърдиш?
Ми как СВ се съвместява със скоростта на наблюдателя след като наблюдателя може да влиза под да речем ъгъл на правата на светлината. Или всички СВ са вързани към наблюдателя? Или пък излъчването е със сферичен фронт? Само че от радиовълните знаем, че енергията на излъчване е значително по голяма от тази постъпила в даден приемник за сферичен фронт. Изобщо много условия става за такива СВ и винаги изниква поне още едно и така до безкрай.

И понеже в ХСВ има постулат , че наблюдателя вижда само оня процес който се разпространява във средата с която наблюдателя е моментно неподвижен то ясно е че винаги ще има един СВ с който наблюдателят да е моментно неподвижен и следователно процесът в този СВ наблюдаем като разпространяващ се със скорост С=300000 км /сек за инерциалните наблюдатели и С=/= 300000 км/сек за неинерциалните наблюдатели..
Ми това са точно ИС на 1щайн, които ти наричаш среда и им даваш име СВ.
Проблема е с прикрепването им към КС.

Мястото е относителна величина и именно поради това и пътят на светлината е относителна величина както и скороста на светлината е относителна величина спрямо различните КС макар и да е константа спрямо инерциалния наблюдател.. Точно затова казвам че светлината изминава пътя от излъчвателя обект до приемника обект. В случая изобщо е без значение скоростта на светлината като величина, а посоката.

Единият ще вижда светлина излъчена отпреди 1000 годин а другия ще вижда светлина излъчена от преди време различно от 1000 години..
Да де ама избухването примерно на свръх нова се наблюдава и на земята и на спътниците по едно и също време въпреки милионногодишния ход на светлината. А повярвай ми относителните скирости и на спътника и на Земята са значително различни. Да не говорим че въртейки се по кръгова орбита относителната скорост на спътник е твърде ралична в КС на Слънцето примерно, а самият спътник и за миг не губи "картината" на "току що" ибухналата свръхнова. Няма картина отпреди или отслед 1000 години.

Ами добихме представа за ИС .. това е КС в която е свързана неподвижно със инерциален материален обект.. Принципно изречението е вярно, но не и смисълът който му придаваш ти под влияние на релативизма.
Тука има използване на тафталогия инерциален и материален. Свойството инерция е неотменимо свойство, наред със гравитацията, за всеки материален (веществен) обект. Като притежател на такова свойство всеки материален обект е инерциален, некои го наричат инертен за да правят измислено разграничение. Ако говориш за инерциално движение, то това зависи от избора на КС, защото движението е относително, докато свойствата на материалните обекти са абсолютни.

Без реален инерциален обект не може да се дефинира ИС .. ИС е реален инерциален обект плюс свързана с него КС ..
Ми за "жалост" няма такъв реален материален обект, който да е ИС в смисъла на релативизма. Всеки обект в собственат си КС е инерциален.