....Наблюдателя може да е неинерциален и с него да имаме взаимонеподвижно свързана КС която КС в комплект с наблюдателя ще наричаме система на отчет и в дадения случай тази СО ще бъде НеИС въпреки че спрямо нея наблюдателя е неподвижен.
И как един наблюдател в собствената си ИС разбира, че е неинерциален?Няма как! Определянето на неинерциалността опира до винаги до съпоставка с друга КС, която нарочваш за ИС. Това е винаги.
Затова пак ти посочвам двойната изолирана система в която и двете тела се явяват ИС поради липса на база за определяне на НеИС.

Аз мога да обясня това което питаш единственно от позицията на ХСВ.. Не ме съди за това че не ставам защитник на СТО и класическата физика , тъй като за мен и едната и другата не са наясно с тайнството на светлината ..

Класическата физика не я бъркай! Тя няма проблеми нито със светлината, нито с ИС и НеИС.

От гледна точка на ХСВ светлината ще се движи по права линия в множеството СВ от мястото на епицентърът към мястото на улавяне на светлината .. Правата линия е относително понятие и зависи от КС.
Пак давам примера с двете изолирани тела. В тяхната КС правата линия е между тях двете примерно, но в друга външна КС, те ще се въртят около центъра на тежестта си и светлината за да се придвижи от едното тяло към другото трябва да се движи спираловидно. Ако се движи по права линия в тази външна КС тя няма да попада във приемното тяло.

Ако наблюдателя е инерциален той съгласно ХСВ ще е покоящ се спрямо даден СВ в който ще улови светлината движеща се в този СВ и спрямо наблюдателя със скорост 300000 км/сек по права линия от мястото на отправната точка на светлината към наблюдателя ..
Не е зле да позабравиш за ИС и НеИС, щото те са основния проблем на физиката за разбиране на същността на света в който живеем.
Та ако светлината се движи в различни СВ с различна скорост, то в зависимост от огромността на разстоянието и разликата в скоростта, то в СВ отговарящ за 100Км и СВ отговарящ за 200Км, разликата може да стане чуствителна и неинерциалния обект да хване само светлината в СВ100, а да няма нищо в СВ200, което противоречи на наблюдавания факт, че светлината се вижда едновременно и в двата СВ. Нещо повече двама шофьори каращи един до друг се ускорят - единият до 100, а другият до двеста - за единият ще има светлина, а за другият не, щото в неговият СВ, тя ще е минала там преди "години".

Светлината не се движи от един към друг обект, тя се движи от мястото на излъчване към мястото на улавяне , Що? Да не би излъчвателя да не е обект? Или приемника също не е обект? "Мястото" е относителна величина в света на относителното движение и местоположение.
....
А спрямо всяка изолирана система в която улавящия наблюдател не е инерциален светлината улавяна от такъв неинерциален наблюдател може да има сложен закон на движение и траекторията и да представлява някаква крива в системата на отчет свързана с такъв неинерциален наблюдател..
Улавящия наблюдател е инерциален и няма как да разбере, че е неинерциален, това е твойто е твърдение относно някаква друга КС.

Ами ако телата са три и се излъчва от едното апа другите две се съвместяват след време и светлината в това време разгеле е видима от второто тяло ?.. Какъв е пътят на светлината спрямо третото ускорително движило се тяло за да додрапа до мястото на съвместяване едновременно с пристигащата там светлина ?.. Какъв отговор ще дадеш на този въпрос .. пак ли ще твърдиш че светлината се движи между двете тела .. и между кои две за бога щом телата могат да станат и двеста и двеста милиарда а че и повече.. ??
Естествено, че светлината се движи между тези две тела. Но не е задължително в КС на третото тяло това да е права линия и С=/=Со=конст. Просто сумиране на скорости. И дали обектите са един или един милярд това не променя нещата.

Не е достатъчен моделът от двойна система .. помисли за моделът от повече масивни тела които в момент на улавяне на светлината са съвпаднали като пулове за табла наредени един над друг а излъчилото светлината тяло е пак един такъв пул само че разположен някъде далече встрани ..
Напротив достатъчен е за да се добие представа за нещата, за това кво е всъщност ИС и НеИС. Другото са сложни системи със много повече параметри за изчисляване. Две са достатъчни за схващане на принципа. За да се разбере нещо се почва с прости системи, а не със сложни. Що се хвърляш натам. Многото обекти не променят нещата, а само усложняват сметките.

Надявам се че вбъдеще физиците ще направят още по нови опити които ще потвърдят нелокалноста на светлината .. Такива опити никой досега не е правил щото всички са мислели като един че светлината е локална материална частица -корпускола и в даден момент се локализира в дадена точка от пространството .. една и съща точка на локализация за всички наблюдатели ..
Напротив очевадно е от това, че фотона има конкретно място на попадение в датчиците. Очевадно е че един атом излъчва един единствен фотон с една единствена траектория попадащ в датчик. Очевадно е, че два обекта движещи се с различна скорост (шофьори) в момента в който са един до друг виждат светлина едновременно при това светлина излъчена от един и същи източник независимо от милярдите години път на светлината. Нито звука, нито морските вълни са процеси, а са полиимпулсни обекти и са аналогични на радиовълните. Процес е излъчването, процес е приемането, процес е пътуването, а не самият фотон или квант, ако щеш, който е обекта на тези процеси.

Разбира се ти можеш да заместиш ЕМП със твойте СВ, обаче това няма да даде верен резултат, щото светлината има различна скорост в различни точки от пространството
Пространството няма точки .. Точки имат само координатните системи които па от своя страна трябва да са свързани с материален носител ..
Разбира се всяко нещо се разглежда в дадена КС и в нея пространството е на точки.
Макар и ИС да са миословен конструкт те поради прикрепеноста на самата система за отчет към реален инерциален материален обект се превръщат в съвсем разбираема рамка ..
Чак пък реален инерциален обект....;))))