...Инерциалноста зависи само от това дали на тялото му действат неуравновесени външни сили.. Инерциалноста не зависи от изборът на КС тъй като инерциалноста е обстоятелство свързвано със силите действащи на обекта.. Инерциален е обекта на който не действат неуравновесени външни сили .. Това не се избира а се намира при обекта като факт.. Обекта който е инерциален и свързаната неподвижна с него КС се нарича ИС.. Всяка ИС която се движи равномерно и праволинейно спрямо дадена ИС е също ИС.. Всяка ИС която се движи неправолинейно или неравномерно спрямо дадена ИС е неинерциална ИС..
Така е на пръв поглед. Обаче свободнопадащия въпреки, че е под действие на външна сила не може да установи това и е ИС. Т.е. за да бъдеш ИС, не трябва да усещаш влиянието на външната силата, което се приравнява на липса на такава външна сила. Затова ти и давам примера с въртящи се около общ център две тела. Външната притегляща сила е компенсирана от центробежна, която по същество е системна сила. В КС на което и да е тяло от двете няма некомпенсирана външна сила. Затова равномерното въртене по инерция по окръжност също е инерциално движение. Затова и казвам, че избора на КС определя ИС и НеИС.

Нататък - една и съща честота и различна дължина на вълната дават различна скорост. Да не говориме, че пак се откъсваш от същността на светлината, това кой, какво излъчва и наличието на едно епсилон и мю за дадена точка от пространството. Твойто обяснение е обяснение и на СТО, само дето тя твърди, че наблюдателя минава в друга ИС, а ти че минава в друга среда.

ММ няма нищо общо с измерване скороста на светлината .. Има със С=конст

Тебе пука ли ти какво е според ОТО ?..
Не! Но не мога да отрека, че 1щайн е напипал нещо неизяснено до този момент, а именно че свободното падане (за хомогенно поле) е неотличимо от покоя в КС на свободно падащия свързана с него.
Въртенето на две тела около центъра на тежестта се явява свободно падане в хомогенно поле (за идеалната окръжност)
.... за да ти се изясни защо С=/=конст май трябва първо да се спрем на КС, реперна точка и двойна ситема въртяща се около центъра на тежестта.
Имаме две единствени тела в космоса отстоящи едно от друго на някакво разстояние и неподвижни едно спрямо друго.
Как се строи КС? Ми взимаме репер поне за едната координата, а този репер е другото тяло (няма други репери в космоса) и пускаме координатата X по посока на него. Съответно Y и Z са по на 90*. В тази КС двете тела са напълно ИС, щото явно нищо не променя състоянието им и отговарят на твойто ИС е инерциален наблюдател окомплектован с неподвижна спрямо него КС.
Обаче понеже съвсем случайно знаем, че две тела се привличат, то на всяко трябва му действа външна сила по остта X и въпреки това двете тела не се сближават. Т.е. тази външна сила за всяко от тях е компенсирана по някакъв начин. От какво, като няма други обекти във вселената? Измисляме си някаква природна сила, която кара телата да се разбягват пропорционално на силата с която ги привличаме, т.е. уж "фиктивната" центробежна сила.
Но интересното е, че това е и гледна точка на всяко от двете тела. И ако ние се намираме на което и да е от тях няма да изпитваме никаква външна некомпенсирана сила и няма да се доближим до другото тяло.
Ако случайно знаем и за това, че центробежната сила зависи от масата и ъгловата скорост на телата можем да заключим, че тези две неподвижни в пространството в техните КС тела всъщност се въртят едно спрямо друго. И ако избереме КС която да се върти относно репера(другото тяло) с ъглова скорост изчислена по-горния начин, то спрямо тази КС другото тяло ще се върти и ще е НеИС.
Извод 1: Няма ИС на този свят и всички измервания стават в НеИС, т.е. няма измерване което да потвърди, че в ИС С=конст, може единствено да се твърди, че в някои НеИС С=конст.Но също и че в някои НеИС С=/=конст.
Извод 2: За тази система от две неподвижни тела, в техните КС, те се явяват ИС, които обаче в друга КС са въртящи се и съответно са НеИС. Т.е. ако едно тяло го разглеждаме като движещо се и има външна за него сила, то то е НеИС, а ако приемем обаче, че не се движи и имаме компенсирани външни сили имаме ИС. Това преплитане се използва от релативистите без да го осъзнават и така разглеждат обектите, както си искат - ту като ИС, ту като НеИС и да защитават СТО с измукани от пръстите доводи. Затова се появява и геометрия на Лобачевски и т.н. истории.

Аз па въобще не съм очарован от идеята за фотон и предпочитам да казвам че светлината се излъчва на кванти
Защо? Заради h.v ли? Детектира се фотон от детекторите, а не квант.
Това че всеки фотон има енергия кратна на h се дължи на ъгловият момент за всеки орбитален електрон, който е еднакъв (постоянен) за всяко потенциално ниво, независимо от атомния номер Z на химическият елемент и квантовото число n (ето една малка тайна;). Т.е. пак опираме до излъчване на светлина, за което Съвременнта физика въобще не е наясно ..., в частност и ти.

Та когато е С=конст спрямо един, то същата тази светлина, в частност фотон, е С=/= конст спрямо друг.
За жалост такова различие на скороста на светлината не се наблюдава опитно ..
Напротив наблюдавано е и при GPS и при Саняк и т.н. точно опитно. Пак се опираш на ММ. Само че той е вързан към неподвижната КС на Земята, т.е. е неподвижен относно ЕМП.
Та опита който ти трябва е тип ММ с подвижна платформа относно Земята. Във всеки момент от това движение ще има разлика в двата лъча, а поне в един момент платформата ще е ИС относно Земята. Та това е относителността - относно некой си ИС, относно друг си НеИС.