|
Здрасти, Петков!
Ами, набарването на верните въпроси е ... че са предимно от философско естество: като как, например, при неподвижна вакрешетка, имаме относителност на движението? Че и абсолютностите (вакуум, скорост нула - спрямо какво?; светлина, скорост най-голяма и гранична ... спрямо какво? и за какво?) - има абсолютности, но как да ги направим НЕДОСТИЖИМИ- както е на практика?
Или: достижими, ни е меракът, ама ... друго мислене е, да се докаже, че са недостижими за експеримент. Тогава правилният въпрос е : Защо са недостижими?- отговорите - дават се в хипотезата ми, макар че, доколкото схващам - не се разбира, квито и "шантави" примери и модели да давам...
Нейсе - то не е нужно и всеки да я разбира...
Буквално- при мен, фотонът изразен като налъм, няма точните свойства на "масов" обект - той си е гърч по неподвижната вакрешетка (СПХ на вакчастиците) и , сещаш се, цялата вселенска околност се грижи за неговата скорост на сърфиране по решетката да е максимална, точно щото няма маса! Не си застъпва куйрука
край на цитата.
Дай да ти отпера един конкретен въпрос , че така явно не се разбираме какво се питаме :
Аз питам ако двама взаимоподвижни наблюдателя се намират в едно място в даден момент на някаква определена дистанция от мястото в което се излъчва светлина и бъде излъчена светлина към тях нали тя ще ги достигне след време равно на отстоянието им от мястото на излъчването разделенои на скороста на светлината ?..
Да!
. Но нали твоите фотони трябва да достигнат тия взаимоподвижни наблюдатели във много отдалечени места в пространството ?..
Това не го разбирам като въпрос. "Моите" фотони, съм ти описал, какво правят, по-горе. ... Чакай, чакай, да предположа, защо се объркваш - ти си представяш фотонът като ... вечно набъбваща обвивка "бягаща" с "С" от точковия източник... нещо като раздуващ се мехур?!, около източник.
Ако е така, ясно ми е защо питаш.
Но - не е такава представата.
Представата е: в точката-източник на светлина поставяме бързострелящо оръдие, което се върти бясно около моментния си център на тежестта, като гълта "гевреци" от падащо поле. Завъртва се и изстрелва ... снаряд. Всеки "снаряд" е един сапунен мехур, чийто големина зависи от относителната скорост спрямо средата, в която се ускорява заряда (само ускоряващи се заряди излъчват фотони), който мехур се откъсва от дулото и продължава самостоятелното си движение, независимо вече от движенията на оръдието - движи се с "С" .
Честотата на образуване на зарядите, които правят по-горното е огромна и това е и честота, с която се излъчват фотоните-сапунени мехури, ако нямаха "скорост" спрямо средата, ама те винаги имат и затова, честота на излъчване е по-ниска от тази на образуване; Затова са и "цели"- макар и локализирани около точката си на образуване.
Сега, известно е, че самите фотони, не се настигат, но се пресрещат от други (например, тези от падащото поле) и стават "смесени фотони" - суперпозиция на полетата. Поради сравнително голямата бързина на излъчване на фотоните, можем да считаме, че на достатъчно голямо разстояние от източника имаме оформен сфречно симетричен фронт от множество смесени фотони; при това, колкото по-далеч сме от източника, толкова по-рядко ще "срещаме" фотон от фронта- това вече прилича на раздуващ се балон, но от точкови смесени фотони по "черупката" си; дори, в теорията се разглеждат "плоски" вълни - част от сфера с много голям радиус с достатъчно приближение може да се приеме за плоска вълна.
Та - фотоните "идват" на талази, на талази до датчик; и доколкото дори смесеният фотон е като локализиран, то, ако "чукне" датчик - виждаме точковия източник- той със сигурност вече не е там?!
Ясно е, че ако и/или източник -датчик имат относително движение, се проявява Доплер.
Та в отговор на въпросът ти: взаимоподвижните (но инерциални) наблюдатели ще виждат различни по цвят фотони; различни фотони от ЕДИН ФРОНТ, поради пространственото си раздалечение от ... няколко хиляди атома.
Не хващат един и същ фотон!!! това си е известно от ... много отдавна; просто, не очаквах, че не го знаеш... та да го обяснявам...
От тук разбирам че вак .решетката е среда спрямо която обладава качества на абсолютна неподвижност .. Но това някак си не се вързва с представите на СТО и не само на СТО че покоя и инерциалното движение са относителни и неразличими..
Е, не се връзва, ако си приел частиците за даденост от Господа!
Но - знаеш, при мен не е така. Частиците се "правят" непрестанно върху таз неподвижна вакрешетка - не сменят местата си вакчастиците, а само се завъртват на "място" при пренос на смущение.
(груба аналогия: като чукнеш по железен прът - той не се движи пък мех.вълна се движи, колкото по-голяма плътност, толкова по-висока скорост!- само сега си помисли, че си вътре в него и си направен от ФОНОНИ- същото и с вакрешетката, ама нейното собствено движение - за разлика от пръта, е НЕУСТАНОВИМО- не можем да погледнем от "извън" Вселената, по ... философски причини).
И, по-важното е, че такъв вакуум - не противоречи на възможностите за ОТНОСИТЕЛНОСТ на движенията - винаги "гледаме" хванати за нещо инерциално движещо се, за да установим като как се движи кое да е; не можем да се хванем за абюсолют-неподвижното - вакуумът или фотонът!
Къде виждаш противоречие, с ... коя и да е хипотеза?, обясняваща Света (макар че, такава няма все още - не броя моята, де!?
Тц.. не си обяснил по горе може ли една частица да обладава нелокалност както светлината и може ли светлината да обладава локалност както частиците.. Това не съм видял да го обясняваш .. не съм видял да обясниш как една частица в един и същ момент може да е навсякъде из вселената в зависимост от изборът на наблюдател ..
Абе, Петков, няма такъв филм, че "...как една частица в един и същ момент може да е навсякъде из вселената в зависимост от изборът на наблюдател .."- туй откъде си го измислил, не знам!
Теб още не ти ясно понятието "в един и същ момент" - т.е ЕДНОВРЕМЕННОСТ- тя се доказва заради крайната "С" и ти го признаваш!?!, ама май наужким!- и включва две събития и двама различни наблюдатели ... къде си видял една частица да е навсякъде? , въобще не ми е ясно?
Напротив - подробно ти описвам ситуацията и ЗАЩО това виждаме...- чак на мен взе да ми става ясно!
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: БРАВО !.. [re: Пeтkoв]
Re: БРАВО !..