Зсравей отново Мел ,
Като прочетох повторно постингът ти в мен се появи желание да внеса още малко допълнителни коментарии на написаното от теб защото те имат дълбока връзка със представите на релативизма и са залегнали във предатавите на гуруто в статията му от 1905 г..
Освен това е време да се разсее митът че видите ли ние антирелативистите видите ли не сме разбирали какво искал да каже гуруто в СТО и от неразбирането си сме критикували СТО току така .. от простотия и скодоумие..
Това което искам допълнително тук да откпоментирасме би трябвало да не остави и грам съмнение за неразбиране от наша страна на идеите и представите на гуруто по отношение на СТО..


цитат:
...Пътят е S е равен на (tB - tA).c от една страна
"От коя страна мислиш че е такъв пътят ?.. Ако имаш впредвид пътят в подвижната система то да !.. такъв е .. там и скороста е "С" .. "

Изобщо цялото разглеждане е в системата на неподвижния. В случая изобщо не гледаме кво става в системата на условно подвижния.

край на цитата.


Наистина разглеждането което се опитва да прави гуруто е напън изцяло да се прави от гледна точка на неподвижния наблюдател .. Но поради това че неподвижния не може да види самото улавяне на светлината от огледалото то на него не му остава нищо друго освен да чака подсказка (със среден пръст) от подвижната система или па да си изчисли по някакъв начин кога и къде се състоява това събитие в неговата сисътема .. Но такова разглеждане изисква и съответните правилни определяния на някои величини които не са достъпни за директно определяне от ситемата на неподвижния .. Например скороста на светлината отразена в огледалото на подвижния .. Тази скорост може да бъде замерена директно само в системата на подвижния .. В системата на неподвижния тази скорост не може да бъде замерена а трябва да се изчисли .. От друга страна методиката на изчислението на скороста на светлината достигаща и отразяваща се в подвижното огледало е пряко зависима от представата за самото движение на светлината като единен локален обект или па множествен нелокален процес .. Ако светлината е единен обект както гуруто си представя по подразбиране .. ако светлината е веществен локален куршум изстрелян от източникът и движещ се относно всички наблюдатели с една и съща скорост .. то понятието скорост като константна скорост не зависеща от движението на обекта спрямо който се определя тая скорост е прецедент в науката и не отговаря на представите които имаме от кинематиката за относителност на движението и скоростите .. В такъв случай за да се натъмани един такъв прецедент в науката към заобикалящата ни действителност то необходимо е да се преразгледат някой фундаментални представи като време и пространство (както е и постъпил гуруто с СТО).. Без такова преразглеждане на времето и пространството и придаването им на относителност свързана с ъс движението на наблюдателя гуруто не би могъл да се избави от нелокалноста на светлината запазвайки С=конст (за всеки наблюдател) при представа за светлината като единенобект (вещественна корпускола) .. И така груто въвеждайки представата за светлината като единен локален обект (локална частица) е принуден под натиска на две необходимости .. от една страна тази частица в един момент от времето да се намира само на едно място в пространството и от друга страна тя да се движи към кой да е наблюдател с една и съща скорост С=конст да преразгледа представите за пространството и времето придавайки им качества на относителност.. Такъв подход разбира се че върши на първо време работа но по късно такъв подход води до дълбоки противоречия .. до нерешими парадокси каквито са ни известни в СТО.. Като един такъв неразрешим парадокс аз представих тук казусът си със тръбите и светкавицата от който казус следваше по логиката и представите на СТО светлината от светкавицата да предизвиква видимост за всеки наблюдател на светъл небослклон което противоречи на наблюдаемия факт че светлината от точкова светкавица си се вижда като точков проблясък на небосвода а не като свететещ небосвод.
И наистина от представата за светлината като единен обект (забележи че това е недоказана , абсурдна представа не корелираща се с наблюдаемата действителност ) би следвало нещо такова .. би следвало да приемаме че скороста на светлината отразяваща се в огледалото е същата каквато е скороста на светлината достигаща неподвижния наблюдател намиращ се в момент на достигане на светлината до подвижното в непосредственна близост до него въпреки че двамата наблюдатели са взаимоподвижни.. Координата в неподвижната система в която светлината достига огледалото в подвижната система може да бъде определено или чрез подсказката със среден пръст от страна на подвижния наблюдател намиращ се до подвижното огледало в момент на отразяване на светлината или па да се изчисли мястото като се знае времето и мястото на излъчване и се знае скороста на светлината отраяваща се в огледалото .. Два подхода има при такова изчисляване .. единия подход е да се използва методидиката за определяне на съставно движение позната ни от механиката .. При тази методика се отчита ролята на преносното движение при изчисляване на относителната скорост.. При тази методика стигаме до изводът че скороста на светлината отразяваща се в подвижното огледало и имаща спрямо него скорост "С" спрямо неподвижния наблюдател ще има скорост С-v.. където "V" е скороста на преносното движение зададено от взаимната скорост на дверте системи..
Другата методика която възприема гуруто е да се придържа към понятието за светлината като единен обект и в такъв случай да се приеме че светлината достигаща подвижното огледало има скорост в неподвижната система равна на скороста в подвижната система .. равна на "С" .. т.е. да се възприеме че в момент на отразяване на светлината в подвижното огледало тя е изминала една пръчка дължина както в подвижната система .. така и в неподвижната система .. Последствията от едно такова приемане водят до катострофични погрешности познати ни в СТО ..
Именно тази представа за светлината като единен обект аз атакувам тук във настоящата тема показвайки че една такава представа води до изводи за светещ небпосвод наблюдаван от всеки наблюдател при точкова светкавица.. Което разбира се противоречи на наблюдаемите факти..
Та това исках да си изясним , да си изясним че разглеждането на движението на светлината която се среща с подвижното огледало и се отразява в него е зависимо от представите които ще се проиемат относно светлината .. При представи за светлината като единен обект се стига до изводът че скороста на светлината отразяваща се в подвижното огледало в системата на неподвижния наблюдател е също "С" .. каквато е и в системата на подвижния наблюдател ..
При представа за светлината като множествен обект или процес се стига до извод че светлината движеща се спрямо подвижното огледало със скорост "С" спрямо неподвижната система се движи със скорост "С-V".. това ни е познато от кинематиката..


цитат:
В неподвижната система имаме постулат С=конст и спрямо всеки неподвижен кибик С=конст. Няма друга скорост. Друга относителна скорост има за всеки подвижен кибик.

край на цитата.


Постулатът С=конст относно всеки наблюдател не пречи да схванем , че скороста на светлината С=300000 км/сек .. константа.. е валидна само относно единственния си наблюдател -подвижното огледало.. Няма друг наблюдател на светлината чиято скорост търсим от наблюдателя - подвижно огледало .. Това показва че единственно спрямо огледалото светлината има скорост С=300000 .. Спрямо други обекти тази скорост трябва да се преизчислява по методите на кинематиката чрез отчитане на преносната скорост на относителното движение на подвижното огледало спрямо неподвижната система ..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Пeтkoв на 13.09.08 19:56.