...Не би трябвало да има проблем обект да е случайно напълно неподвижен относно вакуум решетката.
Светлината не се интересува от това кво ние мерим, а от преноса си, който по твойта хипотеза е константен относно абсолютната отправна система - вакуумната решетка. Т.е. подвижен обект относно тази вакуумна решетка винаги ще има сумарна скорост със тази на светлината и чак тогава можем да говорим кво ние мерим.
В този смисъл светлината не се интересува от 10^-26 m.

Три експеримента има за движение спрямо етера (ефира) - като среда за разпространение на елмагн поле. И трите дават противоречащи си резултати - етерът е неподвижен спрямо движещите се тела (аберация на светлината); етерът е частично подвижен (опит на Физо) и етерът напълно се увлича от движещите се тела (опит ММ).

Тези три експеримента не си противоречат. Електромагнитното поле не се разпространява. Разпространява се промяната му - т.е. светлината. Т.е. самия етер е ЕМП. ЕМП е неподвижно спрямо създателят му (опит ММ), т.е. сам обект не може да си въздейства електромагнитно. Частичното увличане се дължи на преходи през различни ЕМП - неподвижни и подвижни спрямо наблюдателя(опит на Физо). ЕМП е неподвижно спрямо собствения си носител, но не е неподвижно спрямо друг движещ се обект (аберация на светлината).

Айнщайн не е съгласен, с аргумент, че дори и да не е нужен за носител на елмагн. поле, то той е нужен за гравитацията - действие от разстояние, чрез сила на привличане.
Действие от разстояние, чрез сила на привличане имаме при електрон и позитрон, които имат очевадно си взаимодействат електрически.

По-късно, за да се оттърват нацяло от необходимостта от етер, физиците възприемат силата на привличане като чиста геометрия - има "кривина" на пространство-времето и затова ... има и сила на привличане, за всяко тяло попаднало в кривината на друго и обратно Е те това трябва да важи и за електрическата сила на привличане. Обаче при нея е лесно проверимо и очевадно, че няма никаква кривина на време-пространството.
Тъй като основните частиците са неунищожими - електрон и позитрон. То и полето им е неунищожимо и безкрайно, но е компенсируемо. Т.е. в различни комбинации може да се получават различни частици със сумарен заряд (но винаги кратен на този на електрона).
Та електрическото привличане, показва че черните дупки са фикция и няма никакво кривене на пространството.

По твоя случа:
1. НЕПОДВИЖНАТА ВАКРЕШЕТКА е недостижима, не можем да се хванем за нея и да отчитаме АБСОЛЮТНАТА СИ СКОРОСТ спрямо нея.
2. Фотоните също не ни дават възможност да се хванем за тях и поне СПРЯМО ТЯХ ДА ОТЧИТАМЕ АБСОЛЮТНАТА СИ СКОРОСТ.
Явно е, че за светлината е достижима "НЕПОДВИЖНАТА ВАКРЕШЕТКА"
Явно е че за съставните ни тела е също достижима тази решетка. Явно е че нашите тела и светлината притежават сумарна скорост спрямо тази вак решетка. Явно е че щом имат сумарна скорост, това ще си личи и на нашето ниво. Т.е. теорията ти противоречи на СТО.
3.Движение отчитаме спрямо вещеви обекти, а те се движат по инерция и ... т.н. - това вече ти е известно. Затова несмутеното ДВИЖЕНИЕ Е ОТНОСИТЕЛНО ВИНАГИ. (няма действащи сили)
Обаче спрямо вак.решетката е абсолютно, а спрямо светлината сумарно.

4. Независимо каква ни е инерцията заедно с датчик(вещеви сме), фотоните които хващаме в датчика (понеже не се настигат фотоните един друг) могат да променят цвета си (честотата), но не и скоростта си спрямо нас - това и наблюдаваме (доплер) при различни относителни скорости.
Честота се променя и при промяна на скоростта и на излъчвателя. При това има очевадна разлика в моментите на проявление, въпреки моменталната промяна на относителната скорост излъчвател-приемник.
Нещо повече два фотона с различна честота имат различна скорост за среда различна от хипотетичната - абсолютен вакуум.
Та, затова, С=константа спрямо всеки инерциален, си е тотално сбъркан постулат според твоята хипотеза!
И тука вече твоята хипотеза съдържа нещо вярно - това че С=конст е невярно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите