|
...По твойто хипотеза е изключено С=конст за всеки наблюдател независимо от движението му.
Не е така - обяснявал съм го тва - ама, наистина отдавна беше и не знам, дали си чел ... толкова назад. Струва ми се, че по-късно влезе в клуба...
Нищо - ще опитам пак :
Три експеримента има за движение спрямо етера (ефира) - като среда за разпространение на елмагн поле. И трите дават противоречащи си резултати - етерът е неподвижен спрямо движещите се тела (аберация на светлината); етерът е частично подвижен (опит на Физо) и етерът напълно се увлича от движещите се тела (опит ММ).
Затова се "взема решение"-четвърто?! - етер не е нужен, за разпространение на елмагн. поле! Етер (ефир) - няма!
Айнщайн не е съгласен, с аргумент, че дори и да не е нужен за носител на елмагн. поле, то той е нужен за гравитацията - действие от разстояние, чрез сила на привличане. Предпочита неподвижен етер (като този на Лоренц), но да няма механично въздействие върху телата (тез, дето са с физ. характеристика, маса на покой)- как - не казва, само споменава, че е необходим неподвижния етер.
По-късно, за да се оттърват нацяло от необходимостта от етер, физиците възприемат силата на привличане като чиста геометрия - има "кривина" на пространство-времето и затова ... има и сила на привличане, за всяко тяло попаднало в кривината на друго и обратно. Но - липсва и "нагледност" за такава представа и затова - объркването е голямо! Стига се чак до ... ако е масивно тялото, то кривината се затваря около него - Черна дупка става ... - красиви матрешения има на таквиз чудесии
С хипотезата ми - направих Петата възможност: телата да са "направени" от етер (ефир); по скоро - от задружна дейност на свойствата на неговите части. Имат си собствени пулсиращи характеристики (СПХ), защото са сдвоени (знам колко много харесваш диполите - що не ми харесваш вакуума, а?) и приличат на диполи, но : НЕ излъчват вълни от размера си, навън - имат собствен обвивен фотон за връзка - едната част е "фотонна" подложка за образуване на другата, а после - обратното - така че извън обема на обвивния фотон - няма излъчване на поле. Такъв "сдвоен геврек в геврек", като две звена на верига, захванати едно за друго обаче - може да поглъща порция поле, кратна на неговата честота на образуване; раздува се едностранно; завъртва се образувайки старото; и изпуска погълнатото! Тоест, може да пренася върху себе си поле - пренос на смущение съм го кръстил... Следствие на флуктуациите в една неподвижна вакрешетка, винаги може да се осъществи такъв пренос - сърфират множество фотони върху вакуума (тези фотони нямат общо с онези, лабораторните - лабор-фотоните са ВИНАГИ вече смес от множество фотони на вакуума.
И, понеже "питаме" с елмагн. поле при експеримент: това което питаме, това се и отговаря!!!
Писал съм и по-рано - размерите на вакчастиците са под 10^(-26)m - недостижими за нас, които "започваме" от размер 10^(-10)m - водороден атом или нека да е от размер 10^(-15)m, този на протона и неутрона...
Така, можем да считаме, че вещевите (не ти пиша кака "образувам" вещевите, щото скоро пак го обяснявах) сме потопени във вълните на електромагнитното поле, което си съществува в "дълбочина", така да се каже!
Значи:
1. НЕПОДВИЖНАТА ВАКРЕШЕТКА е недостижима, не можем да се хванем за нея и да отчитаме АБСОЛЮТНАТА СИ СКОРОСТ спрямо нея.
2. Фотоните също не ни дават възможност да се хванем за тях и поне СПРЯМО ТЯХ ДА ОТЧИТАМЕ АБСОЛЮТНАТА СИ СКОРОСТ. Щото ги гълтаме и чак тогава казваме, че ИМА фотон! Взаимодействията се осъществяват с фотони, а спрямо тях не можем да отчитаме движение;
3.Движение отчитаме спрямо вещеви обекти, а те се движат по инерция и ... т.н. - това вече ти е известно. Затова несмутеното ДВИЖЕНИЕ Е ОТНОСИТЕЛНО ВИНАГИ. (няма действащи сили)
4. Независимо каква ни е инерцията заедно с датчик(вещеви сме), фотоните които хващаме в датчика (понеже не се настигат фотоните един друг) могат да променят цвета си (честотата), но не и скоростта си спрямо нас - това и наблюдаваме (доплер) при различни относителни скорости. Това става и при движещ се излъчвател - променя се честотата на наблюдаваното излъчване, а не -скоростта на фотоните. Те вече са "изтървани" от вещевото и единствено им остава вакрешетката за подложка, по която да сърфират. Тоест, за къв да е датчик-наблюдател-експериментатор и т.н., регистратор, то фотоните се движат спрямо него с една и съща скорост- това, което се променя е честотата на фотона, заради различната ни инерциална скорост спрямо неподвижната вакрешетка (или все същото, спрямо Свак със знак минус от нея)
5. Такава е физическата реалност (според хипотезата ми) - това можем да наблюдаваме-изследваме. Същността си я измисляме!
Та, затова, С=константа спрямо всеки инерциален, си е добър постулат! Потвърждава се на практика - няма по-добро, докато не можем да се хващаме нито за вакрешетката, нито за фотоните. И имам съмнения, че ще е за вечни времена, да са недостижими тези неща за вещевите, каквито сме ние.
Инак и аз не виждам, къде Петков вижда дупка в примера на 1щайн, освен в самият постулат С=конст. Всъщност виждам, че той приема времето като абсолютно (което си е така), а логиката на 1щайн е то да е относително, т.е. в логиката му грешка е предпоставката, а не логическата последственост.
Що да е грешка, като "това" виждаме? Приели сме се за неподвижен; нещото, дето се движи нали "тик-така"? Независимо накъде се движи, на тиктакащата светлина й трябва време да изминава и частта от пътя с v, който се "проявява" при нас. Значи, "там" времето (процесите на тиктакането стават по-бавно; нека с всяка "тик-так", се образува-ражда една бактерия) - времето, тече по-бавно от нашето.(при синхронизирани часовници) Значи, оня подвижен младеж, ще го "ядат" по-бавно бактериите, щото ще са по-малко на брой за единица време, от тези при нас ... Но и "по-бавно" живее - значи: НАИСТИНА Е МЛАДЕЖ - близнакът му с близнак!
Майтапя се!
Истинското "забавяне на собственото време" е при забързващите ускорителни процеси - и според хипотезата ми: за да се ускорява нещо, то трябва да "поглъща" падащи върху му фотони - при поглъщането прави "крачка" към падащия фотон или: се образува върху предложената му подредена вакподложка от фотона. Това променя скоростта му (ускорение), но и изменя собственото му взаимодействие към по-къси дължини на вълните - скъсено е по посока на промяната на скоростта (Лоренц е пич!). При сравнително постоянен фон от околни лъчения, времето му на живот се увеличава, щото няма с какво да взаимодейства, вече - точно както при мю-мезона, достигнал Слънчев бряг. Достигнал от небето до земята, без да е имал "щастието" да взаимодейства по пътя си и да се разпадне, щото ... няма толкова на брой (интензитет няма) къси фотони (резанансни) в наличния фон от елмагн. поле.
Сам виждаш, някои известни чуденки, намират обяснението си - съвсем елементарно; стига да се възприеме, че вещевите обекти се образуват непрестанно с огромна честота на образуване от задружна дейност на СПХ на физ. вакуум. И се образуват от едно поле - електромагнитното (знам, че си привърженик на такова тълкуване, като последното)
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|
Re: ГУРУТО ПИШЕ!.. [re: Meл]
Re: ГУРУТО ПИШЕ!..