(този текст е в чернова и се извинявам за несъвършенството му)

Какво би направил, ако Светът ще свърши след седмица и ти го знаеш със сигурност? И информацията за това идва не от някой изперкал водач на секта, а от съвсем сериозен учен.

4 септември, Пловдив

Доцент Александър Чернев е нашият физик-гений в Университета и мой приятел от гимназията. Преди пет години той замина на кратка специализация в Женева и както всички очаквахме го хапнаха като топъл хляб. Постепенно кореспонденцията ни от интензивна спадна до ниво “поздравления за празниците” и накрая съвсем пресъхна. Последните слухове за него бяха, че е ръководител на секция, която обслужва новия ускорител в ЦЕРН. Ето защо вчера бях изненадан като коледна пуйка да го видя да слиза от неправилно паркиран пред централната сграда мерцедес МЛ320.

Не само аз, но и всички от масата се изненадаха, защото Сашо не само никога не се бе интересувал от коли, но и не го бяхме виждали с такива красиви момичета, каквито се изнизаха от колата. Доцент Сребрев произнесе едно “Ау!” и замаха на Сашо, който ни забеляза и се запъти към нас.

- Ей, братлета, точно вас търсех! – започна задъхано Сашо. Той представи двете девойки като Жени и Ася, ние се сместихме на едната пейка край масата и те тримата седнаха на другата.

- Няма да поръчвам нищо, вие си допийте бирите и отиваме в “Скерцо”. Аз черпя.

Че Сашо е ексцентричен и екзалтиран е известно на всички, но даже и ние със Сребрев бяхме леко озадачени, защото въпреки очакваната промяна през тези пет години, нещо несвойствено за него бликаше от поведението му. Сребрев се опита да заговори девойчетата с присъщата си нахалност и кухо остроумие, а аз заразпитвах Сашо кога си е дошъл и колко ще остане.

Разговорът постепенно се концентрира около разказа на Сашо и ако не го познавахме, щяхме да си помислим, че ни пързаля яката.

Да, той си дошъл изненадващо и си взел десет дни от платения отпуск, който не бил ползвал три години. Но това нямало значение, защото тъй или иначе, отпуската му изгаряла, въобще ако може да се каже, че някога някъде ще има такова нещо като отпуск. Два дена прекарал в София, днес и утре е в Пловдив, а до десети е на Слънчев бряг в хотел Диамант. Наел е президентския апартамент и е запазил още два апартамента и ни покани да дойдем, на негови разноски, стига да съберем тайфа от студентки.

Доцент Сребрев се опули като мравояд и само лявата част на мустака му нервно потрепваше на иначе вдървеното лице. Понеже е скъперник в сърцето, а по душа е разсипник, и не може да си представи човешката щедрост в постъпки, изглежда се заколеба и размърда мозъчните клетки, а накрая и устата, и брутално ме запита дали това не е номер, който аз съм му скроил в замяна на това, дето ми е развалил онази свалка с онази докторантка. Сашо се намеси и го опроверга и ни напомни да ставаме. Допихме си бирата и се преместихме в “Скерцо”, където се напихме като кримски казаци, а после изтрезнявахме с шкембе чорба и бира в “Диана”. Двете девойчета мълчаха през цялата вечер, а Сашо го бе избил на спомени от детските си години и училището.

5 септември, Пловдив

Пак изпадам в подробности, а и защо ли го пиша този текст като Светът ще свърши след пет дена. Всички ще умрем. Даже да имам какво да кажа на хората и да седна да пиша (а аз нямам), то на какъв носител ще се запази този текст.

В десет часа видях Сашо и Сребрев в “Сотис” и въобще не си помислих, че Сашо пие само тоник. Сребрев е известен със своя ранен “джинтоник” (и то не само един в повечето дни), но Сашо не пиеше като ученик и после като студент. Е, снощи се беше разнежил от нашата среща и се натряска до козирката само с бира.

На въпроса ми “Няма ли лекции със задочниците” Сребрев отговори, че ги е отложил за петнайсти и си е взел отпуска по семейни причини. Спомена също, че ще дойде с нас за Слънчев бряг и се труди по въпроса - май имаше предвид, че зарибява някакви студентки за морето. Сашо ме придърпа на масата с обещанието, че ще ми каже нещо важно, защото снощи не се бил осмелил да го спомене, днес вече трети път го разказва на Сребрев и той изглежда му е повярвал най-накрая.

Сигурно щях да бъда посветен в някаква любовна история на Сашо, но Марчето се появи и се разцелува със Сашо и седна на нашта маса. Марчето е набор и съвсем запазена доцентка, която не само е чаровна, но и интелигентна. Тя по своему ни уважаваше със Сребрев, но рядко се присъединяваше към нашата компания. Оказа се, че и тя ще идва с нас в Сънито – това да си отлагат занятията със задочниците май става някаква епидемия сред колегите, но аз самият след десет минути имах намерението да инфрачервясвам мозъците на моите студентчета, затова ги оставих с обещанието в шест да се чакаме в “Пожарната”.

Какво глупост е да те оставят да водиш осем часа лекции и да не ти кажат, че няма смисъл. Мисля, че Сашо се отплесна по Марчето и затова не ми каза, а Сребрев го направи нарочно. Както и да е – вече няма никакво значение. И аз утре излизам в отпуска по семейни причини и си отлагам занятията.


6 септември, Пловдив

Светлината дразни очите ми, а ноутбука ми тежи на коленете като тухла-четворка. И графоманството ми тежи и главата ме цепи и се чудя защо пак седнах да пиша този дневник. Още сутринта ще изтегля пари и ще купя метална каса, в която ще сложа диска с този дневник и другите ми графомански произведения, не че ще се запазят, защото според Сашо Чернев Черната дупка ще засмучи първо Женевското езеро, после града и планината и ще почне да пропада към ядрото на Земята, където за тринадесет секунди ще засмучи Земята, а после Венера и Марс.

Според неговите изчисления Меркурий и Слънцето ще оцелеят с вероятност 99 процента и ще радват пустите планети още няколко милиарда години, а самата Черна дупка ще избяга извън слънчевата ни система и някъде, някъде много далече, да кажем на Алфа Центавър някакъв астроном ще направи откритие, че скапаната ни слънчева система се е дестабилизирала и пет други физика на Алфа, а после още трима на Бета (ако въобще има Бета), ще измислят девет теории защо това е станало. Е, една със сигурност ще е вярна, защото тези от Алфа Центавър отдавна подозират, че човеците са пълни глупаци и ги сърби ръцете да строят и експлоатират ускорители.

“Арианата” рано сутрин помага, поне това е моята теория, защото от студент не се бях така напивал така, както направих снощи. Сребрев пи повече от обичайното си средно, но това той прави доста често и отдавна се каня да му кажа, че обичайното му средно е завишило стойността си, защото средната стойност зависи от всички наблюдения, тоест от всички поемани дози алкохол.


7 септември, Стара Загора

Сребрев имал някаква първа брадчетка и тя била красива като самодива и таман за Сашо та затова спряхме в Заарето. Хотел “Верея” бе изненадан от нашата академична тайфа, която набъбна до четири дългокраки - Поля и Славка, в добавка към Ася и Жени, плюс нас тримата. Джипът на Сашо можеше да събере и Марчето, но тя се отказа в последния момент, защото изглежда Сашо не я посвети в Тайната.

Славка и Поля са познати на Сребрев, но Сашо е човекът (He is the man!) и те окончателно загърбиха мен и Сребрев. Учудващо Ася се оказа мила брюнетка, която щяла да учи архитектура или физика (де им хрумват тези комбинации!) и затова се заинтересува от компютърната химия и ме разпитва за щяло и нещяло. И четирите момичета не знаят за Черната дупка и си мислят, че Сашо най-накрая е стигнал до онази възраст на младите учени, когато Природата и нейните тайни се разкриват само от физиката на Жената. Тоест, те ни приемат за ексцентрични хаховци, които имат благосклонността на Сашо, а той има пари. Пари! Светът ще се изчезне, а те се разват на шалчета, парфюми, кожени чанти и всякакви други идиотски аксесоари, които Сашо им купува от всеки един бутик. Той се майтапи, че има да изхарчи още десет хиляди евро до сряда и сме назад с графика му. Пари. Хартийки.

8 септември, пътя към Морето

Четири часа сутринта, лентата на пътя бяга пред фаровете и на волана е Поля, а Сашо със Славка спят на съседната седалка. Отзад сме нагъчкани като сърдели и аз се взирам в ноутбука и се чудя какво послание да оставя на тези от Алфа Центавър, въпреки че взех кутия с дискове за запис, но така и не купих металната каса. То и няма смисъл – всичко се поглъща, нема метал-неметал, всичко ще е в небитието. Сашо ме измайтапи да сме купили чиния за Интернет и да изпратим всичко в Космоса, пък белким някой го прихване.

Братчетката на Сребрев не се появи, но затова пък приятелството ни със Сашо отваря женските сърца и Сребрев май се уреди с Жени. Ася пък каза снощи, че съм простак и тя не била такова момиче и ме уважавала само като учен. Хаха – като учен! Веднъж в живота съм бил признат като учен и то не от моите научни ръководители, а от застрахователната компания в Аризона, която ми намали задължителната застраховка на колата, защото съм бил работел в университет, а работещите в университет по-рядко катастрофирали.

Виж, Поля е сериозна и кара като по учебник, даже сигнализира при всяка маневра. Гърдичките и са малки и твърди като дюли и почти не се цапоти с грим и винаги е учтива, макар и мълчалива с нас. Снощи танцувахме до среднощ, а Сребрев пускаше десетачки в електронната китара на басиста и го молеше да свири руски романси. Аз пък исках блус и рокендрол, а после само блус, защото алкохолът омекна краката ми.

8 септември, Слънчев Бряг, хотел Диамант

Всички от тайфата са в големия басейн, а Сашо урежда със стотачки да бъде сипана топла вода от кухнята в него, защото септември си е студеничък месец за бетона. Слънцето грее и тълпи западняци щъкат насам-натам и въобще не подозират какво са замислили великите им сънародници-учени-глави. Сребрев ми довери, че май е пипнал трипер и му пари там долу и ме попита какви антибиотици да взема. Аз не знам, наистина. Освен това ми е все тая. Казах му, че не се умира за три дена и да изчака Черната дупка, а той ме запсува кат хамалин и ме обвини, че аз съм му пуснал Жени, защото тя първо на мен е скочила и аз съм знаел, че тя е от “занаята”. Всъщност, нищо не знам и не съм питал Сашо откъде ги е намерил, защото животецът ми е прекалено къс, за да съм любознателен и тази седмица, а пък и ми е писнало от моята любознателност, която ми изяде години с нейните книги и програмни кодове.

Но въпреки това, вече Ася ми се струва някакси по-друга и много по-практична и съвсем не ми прилича на скромна кандидат-студентка. Учудващо най-накрая и четирите почнаха да се разбират и да образуват групичка, в която допускат само Сашо. Но това не ме дразни, защото наоколо е фраш с млади момичета. Одеве като пишех на ноутбука една норвежка ме попита дали съм журналист, а аз и отговорих, че съм почти Нобелов лауреат и си пиша речта пред кралицата на Швеция. Тя се усмихна, но аз я поканих през декември в Стокхолм. Хубавото на ученият, хайде да кажем на средния по способности български учен, е че поназнайва английски. Много повече от цялата крайморска паплач, която се опитва да продаде на чужденците всичко, което би могло да се продава, пък и още някои други неща.

Аз нищо не искам да продавам. Пропуших отново и то такива силни пури (уж скъпи, а пък ужасно миризливи!), че девойчетата се оплакват, че смърдя като коминочистач, въпреки че само са чували тази дума. Днеска съм решил да пия само безцветни питиета до обяд, след това само зелени и жълтиникави, а вечерта ще пия от онова синьото, първо чисто, пък после в коктейли. Със Сребрев постигнахме примирие и той се включи в тази идея, въпреки че каза, че би предпочел сутринта да е само със западноевропейки, а следобед само с рускини и полякини, а вечерта не би отказал и на българки.

(продължението следва)