Здрасти, Петков!
Пътят на науката минава през събаряне на установени представи и изграждане на нови , по корелиращи се с обективната действителност..
Няма такова дередже - да е установено нещо и да не се съдържа в "новото".
И точно - науката не го допуска!.. Иначе - ненаучни хипотези, колкото глави от населението - толкова и хипотези... Не играят ненаучните!
Ние наричаме едновременни събития ония които се случват едновременно а не ония които се наблюдават едновременно .. Нали така ?
С тези си формули гуруто иска да докаже(но не успява) ,че не наблюдението на едновременноста на събитията е относително а самото им осъществяване .. Балкан разлика има от това което ти твърдиш..
Добре, бе - докога да го сричаме това. За ЕДНОВРЕМЕННОСТ трябват най- малко ДВЕ събития. И то - до различните инерциални наблюдатели да са достигнали сигналите от тях. Значи - да са се случили в миналото. И понеже - скоростта на сигналът е константа - то, в зависимост от РАЗПОЛОЖЕНИЕТО ИМ спрямо тези събития ще ги виждат РАЗНОВРЕМЕННО по джобния часовник на всеки. За да са едни и същи законите за всеки - синхронизираме времето с един и същ тип часовник: прът с дължина АВ с окачени в двата края - нека да са сферични огледала, че да могат да се наблюдават отвсякъде (това не опорочава задачата)
И подвижния и неподвижния (условно) притежават по един такъв прът служещ за часовник на всеки в системата му. Предварително, когато са били на една ИС са синхронизирали и дължина и бързина на отчет.
Този който се вози с пръта (подвижен спрямо другия, който сме приели за неподвижен) в тА - излъчва импулс от светлинен сигнал. Двата края на пръта стават излъчващи тези импулси светлина и във всички посоки- това е наблюдаемо, импулсите са разграничими, демек.
тогава неподвижния вижда А и В - светещи импулси и движещи се спрямо него.
Прави си "створ" с неговите ориентири (засича къде са А и В) и ... пресмята, като си води записки. Пресмята обаче по неговия си синхронизиран часовник. и разстоянията между ориентирите на неговата КС. Даже - може и да не пресмята, а да измери колко е разстоянието от ориентир до ориентир, ако става въпрос за това , какво вижда самия той.
Неподвижния може да направи два вида сметки:
---едната е ... какво вижда и отчита той самият в собствената си КС. Времена и евентуално дължина АВ, ако знае относителната скорост.(може да я замени с измерване на АВ)
---втората сметка е : Какво вижда подвижния от СЪЩИТЕ ТЕЗ СЪБИТИЯ : светване в А и светване в В - в неговата КС. Това е СМЕТКА - винаги.
А така, както са записани формулите от Гурото: двете събития са: излъчване импулс от А ; приемане на импулс в А. Чисто тиктакане на светлинния часовник, за да може да са сравними времената, които се измерват в двете системи.
Е, за подвижния, дето се вози с пръта: "тик-так" интервалът, е точно колкото го отчита - директно под носа си.
За неподвижния: "тик" е сигнал от А, но тъй като В се движи, докато от А пътува светлининя импулс към В , то "так" ще е в по- късен момент; или както казва Гурото - не е синхронен на онзи "тик-так"
Забележи, че "тик" е за точка А и "так" е за точка А- тоест - пълен цикъл отиване- връщане.
И нали е хитър Гурото - въобще не взема предвид накъде се движат точките с хитростта, да накара светлината да изминава АВ и на отиване и на връщане - тоест ЕЛИМИНИРА необходимостта от твоето S - удължен път - скъсен път!!!
Просто - има един и същ прът!- изминаващ се с една исъща скорост напред и назад.
Всичко това, дето го разказвам по-горе е : Това са възможностите за наблюдение на събития! Това е физическата реалност, а не - какво си мислим ние за нея!
Ние можем да си измисляме, каква обективна действителност стои зад тази физическа реалност, но не и да променим възможностите на физическата реалност.
Та - физическата реалност ни показва, че времената не "текат" с една и съща скорост в различните инерциални системи и то САМО ЗАРАДИ НАЛИЧИЕ НА ОТНОСИТЕЛНА СКОРОСТ, една спрямо друга.
часовниците (дето уж са синхронизирани) на подвижния, тиктакат по-бавно, СРАВНЕНО с тези на неподвижния.
Това плаче за доказателство а никой релативист во главе с гуруто не може да докаже това.. сори.. Ти ако можеш , моля , заповядай !..
това направих по-горе. И - не аз съм го доказал, а Гурото.
Аз просто ти го разтълкувах.
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|