В отговор на първият ти абзац. Повторяемостта на някои събития, или тоест сортирането на събитията във видове събития, е илюзорно. примерно знаем, че като пуснеш камък, той пада към земята и подобни движения наричаме свободно падане, или падане. И като класифицираме събитията във видове измисляме сили, причинители на отделните видове движения. Аз предлагам друга гледна точка - повторяемостта, изобщо подобието на събитията в природата е привидно. видовете събития не са налични в природата. Но затова пък друго е налично - уникалност на движенията. Чрез представите си за сили ние уеднаквяваме събитията и ги разпределяме във видове. В действителност всяко събитие в природата е уникално. Среща се веднъж във времето и на едно място в пространството. Няма видове събития (освен толкова много видове, колкото са самите събития).

Според тази представа не можем да кажем, че определени сили причиняват определен вид движения, защото всяко движение е еднократно и абсолютно уникално. И така - малките частички си се движат по своите траектории, а на едри мащаби (единствените достъпни за наблюдение) ние наблюдаваме разни структури. Мозъкът филтрира информацията от сетивата и я смесва с някои базови абстрактни представи. В резултат на което виждаме телата около нас като сравнително прости и непрекъснати геометрични форми.

"Проблема ти е, че НИЕ можем да променяме реда на събитията, точно чрез сили."

Много интересно, кое показва, че ние влияем по какъвто и да било начин на събитията, а не, че те се извършват в строго детерминиран ред?

Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni