...Нормално е да не го приема. Та ежедневието показва, че това е невъзможно. Завърти тежест на въже и я пусни. Явно нещо кара частиците да излетят тангенциално вкупом след като са се въртели. По твоята представа още доката въртиме предмет той трябва да се разпада. Законите управляващи макро телата трябва да са еднакви със законите управляващи микрочастиците, а това са точно Законите на Нютон, даващи ни основните свойства на материята. Факт е, че като доближиш магнит към друг на видимо разстояние той подскача дали към твоя дали в другата посока, което не може да се върже с представата ти. След като няма сили няма какво да насочва частиците в дадена посока. Освен това продължаваш да не схващаш, че без взаимодействие няма как изобщо да наблюдаваш движение. Със същия успех може да се твърди, че движение няма, а взаимодействието ни със света ни дава илюзорна представа за движение, но такова няма.

Когато два обекта се движат
един спрямо друг, то не е необходима сила, докато не настъпи промяна в движението, която обаче не става от само себе си. "
Ето тук вече идват съмнителните изводи. Всичко което наблюдаваме е движение (както многократно споменах). Понеже виждаме различни видове движение измисляме моделът сила, за да се обяснят разликите.
Пропускаш обаче, че наблюдаемото движение е определяемо от нас самите. Ние чрез номерца караме материята да се движи, както ние искаме. Т.е. излиза, че движението зависи от нашите желания.
Няма как да избегнеш "силата". Нормално е силата да не се "вижда", щото виждането е на такъв принцип. Но пък можеш да усетиш "сила", във вид на "налягане" примерно.

Според нея детерминиран е само реда на събитията, без намесата на някакви сили. Проблема ти е, че НИЕ можем да променяме реда на събитията, точно чрез сили.