"Бъркаш понятието представи с ... изисквания за изчислимост. И това го правиш при всички, тъй че ти е "стил" и затова не се дразня."
Изобщо даже не ги бъркам. Представите се изграждат от човешкият мозък на база резултатите, които дава теорията, и с възможностите които мозъка има.
Именно , както се изразяваш - и моите представи са изградени на база резултатите, които дава теорията (фиксирам физиката), ама : възможностите на мозъка са индивидуални - например, моят мозък ми шепне, че не могат със сегашните представи, да се обяснят другите науки, дето си ги цитирал по-горе в постинга си.
Първом си мислех, че съм тъп и не разбирам това което ми внушават сегашните, ама като взех да си правя "сметка", аджеба, ако се видоизменят малко тези придстави, дали няма пак да "наблюдаваме " същото, ама да е обяснимо с представа и на ... ("Малоум" ми беше прякора, ама дир-ът го въздигна) и хоп - изкочи нещо като хипотеза, колкото да се "сдърпаме" официално!
...Представите не подлежат нито на количествено съответствие, нито на логическа свързаност. Логиката и непротиворечивостта са в количествената теория - количествена, защото е физична, това е най-важната черта на една ФИЗИЧНА теория.
Нали затова ти казвам, че бъркаш с изчислимост. Колко количествено и с ква математика - си ме питал и по-рано; отговорих ти, че си остава количественото за известното до момента, а ти ми "разсказа", че не може да се приложи диф.смятане за прекъснати-зърнести структури за физвакуума, който съм си измислил. Демек, хипотезата ти не струва (за къмто официалните представи)
Нали и затова дискутирахме до къде се простира измисленото обобщение от матмодели?, доколко може да се противопостави на същността на явленията? - и обясних, че ... сме зависими от биологията: дълго ни е внушавано, че "плавно" стават нещата и можем да намираме "гладки" решения, ако не се впуснем в дребното с подробности;
тогава и възниква въпросът над въпросите, който и в сегашната физика ви смущава: как, каква е същността на процесите, та от дискретни стойности на енергията на електроните в атома, получаваме гладко "светене" на лампата? Недискретно светене, дразнещо участници в купони с полови изненади, например
Абе, с две думи: кой ни дава право да пишем "=" в разните му там, уравнения?
Като се замислиш, ще разбереш, че това е най-голямата заблуда на човечеството! Щото и подсъзнателно, житейски го ползваме!
И на база туй което приказвам ... РАБОТИ КМ, защото не ползва "=", а преходи от едно състояние в друго: СЪС СКОК, така както е в Природата, въобще (скокът го наричате мигновено поглъщане и излъчване на фотон).
Да, ама представата от хипотезата ми го прави разбираемо това - защо КМ е важна!
Е, тя как прескача към "заглаждане на резултата", когато преминава към класиката? Що мен питаш за тез неща, след като си имате ясен отговор - праим се на ударени, че не "виждаме" отделните етапи на процесите, "събираме" житото зрънце по зрънце (сумираме) и ... то става на "купчина" - нещо с различни свойства от отделното - по форма, обем и физ-хим процеси в него (запарва се и може да мухляса, ако не се самозапали, примерно)
Това същото, изразено с матмодел, "скрива" същността от евентуалния наблюдател-мислител, наречен човечец.
Защо гравитоните да обясняват по-добре? Кое точно обясняват гравитоните по-добре КОЛИЧЕСТВЕНО? При тебе какво са гравитоните - частици с какъв спин, четност, за да обясняват нещо по-добре?
Преди време го бистрихме, ама и тогава ме възприемаше несериозно и въпреки това ми обясни за сегашната представа за спин: гравитон спин 2; - четност е матпонятие - не се занимавам с него на този етап. Матмоделите са по-късен етап от представите.
моята представа за спин, я знаеш: магнитният момент от една образуваща "врътка" за частицата, по броят на всички врътки образуващи целият цикъл за направа на частицата, дава магнитният момент на частицата; той (вектор) е в общо положение спрямо "реакцията " на околното вакпространство, която е аналогична на "механичен" момент за частицата (вектор). "Сумата", по-скоро - проекцията на магнитния момент, върху механичния е спин. Общо - момент на количество на движение е сумата. Забележи, че при ква да е промяна в подложката, върху която се образува частицата (външно поле за нея), променя посоката както на магнитния момент, така и на механичния момент и тъй като считате "процеса на поглъщане на фотон" мигновен, то и оста зет "мигновено" се насочна спрямо характеристиките на падащото поле - ТОВА Е ГОЛЯМАТА ЧУДЕНКА заради "липсата" на представи за като как работи КМ. А, цялата "работа" е в това, че честотата на образуване на частицата е ОГРОМНА в сравнение с честотата за "наглед"
Виждаш, при моите представи - това е естествена реакция в ... същност! - само става.
По тоя случай, понятие спин може да се съпостави и на фотоните - лявозавихрени и дяснозавихряни. Имат моментна ос на завихряне, но ос не е подходящо определение, щото непрестанно мени посоката си по пространствена винтова линия (смущение "бяга" по новивки на резба - много грубо сравнение)
Гравитоните "притежават" и двете завихряния ЕДНОВРЕМЕННО, понеже са реакция на околното вакпространство от КЕРНА на частицата (възел от поне две смущения) и се "изстрелват" от моментния център (баш като примера с оръдието на Файнман), за всеки цикъл на образуване на частицата, тоест - с огромна честота.
Не се дърпат за косата, защото са в две взаимно-перпендикулярни кръстосани равнини "алтернативно" сменящи се. Тоест - нямат характеристика маса.
Амплитудата им е нищожна (кернът е най-ситното като част от частицата), затова, независимо, че по "честота" - (като дължина на вълна съвпадаща с размера на керна) би била "голяма" енергията на гравитона - не! - заради малката си амплитуда (от втората степен на амплитудата зависи енергията)- енергията му е малка.
Но пък заради "малкия" му размер, то вещевите са СЪЩЕСТВЕНО прозрачни за гравитона.
Заради това, че притежава и двете (лява и дясна) завихрености ЕДНОВРЕМЕННО за всяка вещева, то и силата от взаимодействие посредством него, ЩЕ Е САМО СИЛА НА ПРИВЛИЧАНЕ. (доподреждане на вакчастиците между тела и всяка с удоволствие са "прави" върху полето на другата)
Кернът на протона и неутрона са приблизително еднакви; разликата е в структурата на външните обвивки. И понеже "затварянето" през керна на образуващите смущения определя "честотата" на излъчване на гравитони. При протона пътят на затваряне е по-дълъг от този на неутрона и следователно неутронът по-често ще излъчва (по-голям интензитет) гравитони, та ЗАТОВА НЕУТРОНЪТ Е ПО-ТЕЖЪК от протона!
Това някоя теория да го е обяснила - въпреки доброто й възприемане?
Че той и Файнман се чудеше: Кое определя масата на частиците? и защо незаредената ще да е по-тежка от заредената? - чувстваш ли изкривените представи от натравянето с математика?
Сега, да не си помислиш, че съм против математиката? - няма такова нещо? Но искам да я прилагам (е не аз ами по-умни от мен) с разбиране - с правилни представимости. Първо правилна физична картинка, после - дай боже - работещ матмодел!
...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|