"Виж сега, модела ти във всяка точка противоречи на действителността. И времето не е абсолютно - доказан факт, и принципът на неопределеността работи - също доказан факт."
Съжалявам, че трябва да го кажа, но оттук личи, че нищо не си разбрал от примера ми. Не знам как да го обясня по-ясно. Последен опит ще направя.
Нека повторя. По-рано представих нашата Вселена (или демек цялото пространство-време; демек онова, произлязло в големия взрив) като локална особенност в иначе безкрайно и абсолютно пространство с размерност задължително по-голяма (поне с няколко измерения) от тази вътре във Вселената. Тук ли е проблема? Не можеш ли да си представиш такава картина? За момент се абстрахирай от всякаква приложност, представи си го просто като абстрактно построение. Безкрайно пространство което има крайна по размери локална особенност. Не знам, изглежда ми елементарно.
Така. Сега си представи живи същества (наблюдатели), които живеят вътре в тази локална особенност и притежават всички нейни характеристики. За тах е възможна гледна точка единствено вътрешна за локалната особеност (Вселената). Накъдето и да погледнат, колкото и надалече да гледат, няма да могат да виждат точки от абсолютното пространство извън Вселената. Ако пък гледат надолу в материята, демек в намаляващи мащаби, никога няма да видят най-малките съставни звена, защото както самите те, така и всеки възможен уред ще бъде съставен от самите тях. Все едно като погледнеш през микроскоп да искаш да видиш самият микроскоп. По този начин за тях ще важи принципа на неопределеността.
Но ако някой или нещо (дедо Господ) е способен да погледне на Вселената от външна гледна точка, тогава той би видял, че е крайна по размери. Също така би бил способен да я разгледа в най-малки детайли. От неговата гледна точка няма да има ограничения върху наблюдаемостта на Вселената.
Ще го представя по още един начин (матрицата). Представи си, че един ден ние бъдем в състояние да направим виртуален свят, подобен на нашата Вселена. Нека вътре в него има и живи разумни същества, подобни на нас самите. Естествено е, че за тях ще бъдат видими само точки вътрешни за техният свят. Едно такова същество по никакъв начин не ще може да хвърли поглед в нашата Вселена извън този виртуален свят. Също така такова същество не ще може да види битовете (самите електрични заряди по "харда" върху който е записана виртуалната Вселена). В рамките на този виртуален свят за съществата, които го населяват ще важи отново принцип за неопределеността.
Но положението ще е съвсем различно за нас, които имаме външна гледна точка. Примерно ние може да разполагаме с някаква търсачка, която да издирва и локализира конкретен бит информация, ако случайно ни потрябва. Също така в рамките на нашата Вселена, на която казваме реална, този виртуален свят ще бъде краен по физически размери (колкото "харда" където е записан). Но крайноста му няма да е видима от вътрешна за него гледна точка.
Това е от мене. Ако и така не разбереш какво имам предвид, вече не знам как мога да ти го обясня. Самият Хокинг (върл привърженик на КМ) много пъти посочва, че можем абстрактно да разсъждаваме за същества, които могат да наблюдават събитията в нашата Вселена, без да им влияят, демек от външна гледна точка. Той се измъква от въпроса с думите, че такава представа е лишена от приложност. Но лично за мен е важно, че нищо не пречи на такава гледна точка. Както вече казах, дори нямам идея какво може да е, ако нещата не стоят по конкретен начин.
"Но моделът ти остава недоказуем в частта, че например когато не наблюдаваме, частицата просължава да има определено положение :)"
Точно щях да пиша в другата тема, че открих друг, много нагледен пример против котката на Шрьодингер. Ще го напиша тук.
Нека проведем един експеримент (разбира се имам предвид мисловен ). Един път се уговаряме да прекараме заедно 24 часа, без 1 час по средата. Да речем започваме в 0:00 часа на единия ден, точно в 11:00 се разделяме, и точно в 12:00 се срещаме пак и оставаме заедно до 24:00 (не беше нужно толкова много време, ама така ми хрумна отначало). Аз имам задачата през времето, което сме разделени (11:00-12:00) грижливо да запомням всичко, което правя.
През времето, през което не сме заедно ти за всеки един момент предвиждаш за мен 2 възможности (по отношение на това, което ще посоча) - да пия кафе в този момент, или да не пия кафе в този момент. Когато отново се срещаме, ти ме питаш "Когато беше 11:15 пиеше ли кафе?". Аз примерно казвам "Да, точно тогава пиех кафе". После ме питаш "А когато беше 11:40?". И аз ти казвам "ами не, тогава не пиех кафе".
Не знам колко по-ясно мога да те уверя, че във всеки конкретен момент всеки конкретен обект има конкретно състояние, независимо дали е наблюдаван или не. За да не станат недуразумения, нека кажем, че опита се извършва в идеални условия - при пълно отсъствие на гравитация; двамата се движим постоянно напълно инерциално един спрямо друг; часовниците ни са идеално синхронизирани. Ако бях пропуснал тази подробност можеше да кажеш, че моментите от времето ни се разминават .
Грешката в допускането на слети състояния на обектите се крие в това, че се отрича факта, че наблюдаемото и наблюдателя се намират в един и същи свят. Както самият наблюдател се намира във всеки един момент в конкретно състояние, така и всеки друг обект в неговия свят се намира в конкретно състояние, независимо дали е под наблюдение.
Искам да ти отправя една забележка. Ти Гери си се вманиачил в критиката. Ти четеш написаното от мен с предварителната презумпция да измислиш начин да го оспориш. Предполагам, че подхождаш така и в много други случаи. Така може да пропуснеш нещо съществено. Прочети внимателно писмото ми (е, ако искаш разбира се) и си помисли. Понякога се опитваш да опровергаеш неща, които известни учени, привърженици на КМ, признават за възможни и казват, че нищо не пречи да не е така.
Ти си добре потготвен по физика. Това ми говори, че като дете си бил ентусиазиран търсач на истината. Опитай се да потдържаш живо това си качество. Не ставай закостенял потдръжник на може би остаряващи и може би погрешни идеи. Не подхождай към мненията на други хора така, сякаш е абсолютно сигурно, че никой от тях не може нищо ново да открие и сякаш всичко е известно.
Действителността Е по някакъв начин. Трябва да се опитаме да разберем как е. Не бива да се ограничаваме от нищо.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
|