|
"Другото, което е проблемно във въпроса ти - какво значи "нещата"? Кои точно неща? "
Ще обясня. Само че за да схванеш, нека направим едно предположение. Помниш ли онова 50-мерно пространство за което говорех (размерноста е произволно избрана, но достатъчно голяма), което беше като фон за Вселената? Нека предположим, че наистина съществува. Нека сега изберем едно от измеренията му и го наречем вриме, което ше значи абсолютно време (по аналогия с интуитивното разбиране). Е, това вриме ще се явява външно за нашата Вселена и събитията в нея няма да влияят на хода му. Сега, моята идея е, че във всеки момент от вримето всяка частица от нашата Вселена има точно определено местоположение. Разбира се в различни моменти от вримето една конкретна частица може да има различни положения. Това е достатъчно за идеята, няма да включвам понятие скорост. Значи да повторим, за всеки момент от това вриме всяка частица има конкретно положение. Положение имам предвид спрямо другите 49 измерения на фоновото пространство. Те като външни за Вселената също не се влияят от събитията вътре в нея.
Сега нека разграничим всяка частица от Вселената, като и сложим персонален индекс. Понеже частиците са краен брой, ще имаме краен брой индекси. Фактически можем да дадем индекси даже на всяка точка от 50-мерното пространство, която принадлежи на нашата Вселена. Ако искаш приеми например, че така вижда нещата дедо Господ. Безкрайно многото индекси надали ще го затруднят. Той ги разбира много добре - това е родният му език (разбира се той не се е раждал, тъй като е съществувал открайвреме ). Може да разбере къде има частица и къде няма.
По този начи полагаме частиците да имат фундаментални конкретни положения, спрямо някакво фоново пространство. Там принципа на неопределеноста не е валиден (тоест на дедо Господ не му пречи). Той е валиден само за вътрешни за Вселената наблюдатели, които са изтъкани от нейната тъкан, заедно с всичките си измервателни уреди. Надявам се този пример ясно да показва какво имам предвид с това, че нещата стоят по точно определен начин. Дори този начин да е завинаги невидим за нас, важно е принципното му съществуване. Това е само много частен пример, могат да се измислят много други подобни. Но той ясно показва какво значи нещата да седят по конкретен начин. Е, така е според мен в реалната Вселена. Но виж - какво точно значи нещата да не седят по точно определен начин - това не само не мога да кажа, ами дори не мога да си го представя.
"Колко би струвало едно наше съглашение? Нещата не се решават със стискане на ръце, още повече в конкретния случай - когато само може, да гадаем. "
Не става въпрос за съглашение. За мен е очевидно, че нещата трябва задължително да стоят по някакъв конкретен начин. Това е нещо като прозрение, като аксиома. Обратното дори не се допуска от съзнанието ми. Аз нямам никаква концепция какво би означавало нещата да не стоят по конкретен начин, нямам такова понятие, нито представа. Също както нямам понятие за небитието. Тоест друга възможност не допускам. Това е фундамент при мене. Нима според теб съществува възможност по някакъв начин (дадох пример) частиците да нямат конкретни положения?
"при дадена крайна точност на измерване винаги ще имаш клас от голямо (може би неогрничено) количество модели, които ще имат даденото свойство. "
Ето това не е сигурно. Даже мисля точно обратното. Че ще има точно един модел, който би съвпадал идеално, даже при крайна точност на измерванията. Още мисля, че има някакво доказателство за това. Сега не разполагам с такова, но мисля по въпроса. Всеки мислител (минутка за реклама ) трябва да се доверява на интуицията си - тя е основен способ на учени, математици и философи. Моята ми сочи, че има само един модел, който да съвпада с всички възможни крайно точни измервания, имайки за фундамент нещо ненаблюдаемо.
Ne vsi4ko e vuzmojno, za6toto nqkoi ne6ta sa napulno sigurni
|
Re: ... Анти КМ [re: geri®]
Re: ... Анти КМ