...Никакво резултантно ускорение не може да има в случая. Аз говоря, че имаме различни ускорения в зависимост от отправните системи. Няма привилегирована отправна система - няма абсолютно ускорение.

Това е отричане на силите, което е абсурд. Примерно електрическата сила е многократно изследвана и е очевадно, че тя има привилегирована КС относно взаимодействията - тази свързана с електроните и позитроните, т.е. ускорението на позитрон, което му придава електрическата сила съдавана от електрон е абсолютно. Друг е въпроса, че може да има и други сили въздействащи върху обектите и резултантното ускорение да е друго.

Движенията, про които участва Земята (от където са проведени всички наблюдения по времето на Нютон), не са били известни не само по нютоново време, ми и сега не са известни.
Това не пречи да се определят законите на Нютон, защото те се отнасят за абсолютната сила на гравитацията от взаимодействие на обекти тука на Земята или на взаимодействието Земя-Слънце. Забележи: това не определя цялостното движение на обектите в произволна КС, а определя директното абсолютно взаимодействие между обектите. Затова законите на Нютон са закони на взаимодействието. Законите за движение, които произлизат от тях (от законите за взаимодействие) са свързани с тази абсолютна КС на взаимодействието. Произволното им прилагане в последствие при незнание на причините, може да доведе до всякакви резултати, защото законите за движението са свързани с координати.

Цялата работа е, че НЕ законите за движение определят законите за взаимодействие, а точно обратното. Точно тука си проличава причинно следствеността на света. Математическата интерпретация може да обърне действието и да доведе до грешни логически резултати.
Примерно: 3+2 винаги =5 , обаче обратното 5 винаги =3+2, не е вярно щото може да е или =4+1, или =6-1 и т.н.
Но в много математически итерпретации в съвременната физика се подхожда точно така, като свойство на една величина се приписва на друга, участваща в дадено равенство, което разбира се води до абсурдни резултати.
Примерно: въздействието на дадена сила действаща с крайна скорост С, зависи от скоростта на обекта върху, който се въздейства. В този смисъл тя, силата, изпитва редукция. Обаче математически това се изразява с някаква функция. Когато тази функция, свойство на взаимодействието прехвърлим на друга величина, например маса, получаваме неверното твърдение, че масата се променя в зависимост от скоростта. Математическият израз е верен, но логическото заключение не. Вярното заключение е, че дадена сила въздейства редуцирано върху дадена маса, което само е еквивалентно на действие на същата сила върху по-голяма маса, а не че масата се променя.