"Изобщо, в това пространство могат да съществуват най-различни форми, подпространства и локални области с различни характеристики, стига да са с по-ниска размерност. Това 50-мерно пространство ще бъде фон на всички тях."

Е хубаво, колко пъти да го повтаряме? Внимавай.
Струнната теория. Предполага се че имаме 11 измерения. Имаме четири взаимодействия. Свойствата на тези взаимодействия са такива, че: фотоните като частици "чувстват" само три иамерения. Oстаналите частици, в зависимост на кое взаимодействие са подвластни, "чувства" три или повече измерения. Единствено гравитоните чувстват всички измерения, т.е. са подвластни на цялостната геометрия на пространството. Излично е да се мисли за повече измерения, защото НЯМА взаимодействие което да ги обективизира.

Измеренията на пространството не са обективни сами по себе си, а чрез взаимодействията, чрез които се проявява физически геометрията. Затова, ако имаме реално толкова измерения, това ще означава че потопените в него твои пространства трябва реално да усещат пълната геометрия. Иначе, ако ПО НИКАКЪВ НАЧИН не може да се получи информация за това пространство с висока размерност, то, както вече говорихме, НЕ СЪЩЕСТВУВА - то НЕ ВЛИЧЕ по никакъв начин на състоянието на нашият свят. То е фикция, с прости думи казано. Представа, а за представите, знаеш, прегради няма никакви :))

"За точковите пространства точките са всичко. Махнеш ли всички точки на точково пространство, то престава да съществува."

Пак казвам, бъркаш термините и от там се заплита каша. ВСЯКО пространство е може да се опише с точки, при това безброй много. Но пространството НЕ Е изградено от точки, това е погрешна представа.

"Пространството Е точките си. Така че в такова пространство кривината е характеристика на точките. "

Глупости, не го повтаряй това. Кривината е характеристика на пространството, това че тя е функция от координати, а координатите указват точки, не значи че е характеристика на точките. Точка е понятие само и единствено в определена координатна система, точката няма собствени битие изобщо. Освен ако не сме във ФИЗИЧЕСКО пространство, в което точките са събития - случвания. Други точки в него нямат смисъл.

Отваряш някакъв учебник по геометрия, и четеш - що е кривина и какво характеризира. Така на собствени представи стигаш до абсурда да използуваш една дума за нещо съвсем твое си, което обърква всички които знаят общшественият смисъл на тая дума. Както с вселената става :)

"Ако някое понятие е дефинирано извън ОС, тогава това е абсолютно понятие. Щом понятието е дефинирано само за някоя ОС, това понятие е относително понятие. Понятието скорост е дефинирано само за отправни системи, следователно е относително понятие. Понятието ускорение се дефинира като мярка за промяна на скоростта. То също се дефинира само за конкретна ОС. Следователно то също е относително понятие. Абсолютно ускорение няма."

Виждаш ли, когато почнеш да философстваш и да си създаваш сам определения, докъде стигаш? Да отхвърляш абсолютността на ускорението. А защо не помислиш, че ускорението е динамическа а не кинематична величина, че неговата кинематична роля като промяна на скоростта е второстепенна и зависи (кинематично) от избора на отправна система, докато величината му - не зависи? По-полека със заключенията, тука трябва повече мисъл да се влага.

"За всяка отделна ОС ускорението на едно и също тяло ще представлява различно нещо. "

Пак помисли: ускорението на дадено тяло, избрано за център на отправна система (кинематично неподвижно в нея) е установимо без да правим наблюдения на движението на други тела.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите