...Тука бъркаш:Освен това - нютоновите закони са извлечени емпирично, от опита. Не може да са независими от наблюдението, от гледната точка. С други думи от отправната система.
Те определено са независими от наблюдението, просто защото силата действаща върху даден обект, т.е. причината, е била известна при наблюдението. Всяка промяна на състоянието на наблюдаван обект е била следствие изключително и само на въздействието. Наблюденията са правени, както на Земята така и в Слънчевата система и резултатите са сравнявани. Т.е. законите са изведени при наличие на добре известни причини и изобщо не са се интересували от ИС. Единственото от което Нютон се е интересувал е влиянието на допълнителни външни за една система сили, затова е формулирал законите за затворена материална система. Но всичките закони са свързани директно с взаимодействието причиняващо промяна на движението, а не с наблюдение само на промяна на движението.

Спрямо различни тела можем да имаме най-различни ускорения в един и същи момент.
Може. Само дето резултата ще е едно единствено резултантно. Което те обърква.

Как разбираш, кое ускорение е абсолютно?
Ускорението е следствие, а не причина. В този смисъл конкретно ускорение придавано от конкретно взаимодействие е абсолютно, но едно резултантно ускорение не може да ни даде точният отговор, въпреки абсолютността си. То може да ни подведе да търсим причината не там където е.

Някои ускорения ги чувстваш, някои не. Всички ускорения, които са причинени от взаимодействия се чувстват. Но усещането зависи от големината. Големината на ускорението спрямо галактиката е нищожно в сравнение с това спряпо Слънцето, което пък от своя страна е нищожно спрямо Земното. Силата на взаимодействията, които са с електромагнитен характер отслабват с разстоянието на квадрат от една страна, т.е. всяко усещане на абсолютно ускорение е свързано с промяна в потенциала на полето - промяна, която зависи от характера на силата. Едно и също ускорение ще се усеща по различен начин в зависимост от разстоянието, което се вижда и от примера с ракетите. Изстрелването им от Земята при промяна на скоростта от 0 до V изисква много по-голяма сила отколкото ускорението от 0 до V в космоса, заради теглото. А теглото е точно усещането за ускорение. И в двата случая имаме еднакво ускорително движение, като промяна на скорост, но усещанията ще са твърде различни.
В първия случай имаме резултантно ускорение, а във вторият директно.

Нютоновите закони предполагат, че има поне една ИС. Как ще ми докажеш, че това е така?
Няма да ти доказвам нещо, което е невярно. Нютоновите закони не зависят от ИС, а само от директното взаимодействие, което може да се осъществява и в ИС и в НеИС. ИС и НеИС са само гледни точки. ИС са нещо като еквивалент на затворена система, т.е. няма външни за системата материални обекти сили. НеИС по принцип не са затворени системи, което води до заблуда че законите на Нютон там били други. Не те са си същите, но винаги има и други сили, а резултантното ускорение е само едно, което пречи само по него да се определят различните взаимодействията. Затова по правилната гледна точка е затворена - отворена материална система, както и инерциален (притежаващ свойството инерция- вещество) и неинерциален (непритежаващ свойството инерция-поле).
Обединяването на тези разделения във вид ИС и НеИС, води до объркване в представите и до привидна "шантавост на света около нас".