"Какво значение има краткоста на моментите? "

За кратки интервали , при малки ускорения, ефектът причинен от ускоренията няма да се проявява, съответно измерванията на законите на Нютон ще показват формата им валидна в ИС, т.е. за такива интервали системата ще бъде ИС (с определена точност, естествено). Колко ще е кратък момента, зависи от големината на ускорението. Например центростремителното ускорение на Земята около слънцето е много малко, за няколко дни може да считаш че земята е ИС при движението около слънцето. Същото може да е верно само за няколко минути (даже по-малко) ако сме зависими от въртенето около оста и.

"Тъй ли? И какви ускорения ще отчетат уредите? Бас държа, че не много големи."

Каквито отчетат, такива. Въпросът е че тези ускорения са принципно измерими. Останалото е технически въпрос.

"Всичко се свежда до факта, че отклонението от нютоновите закони е относително. В зависимост от отправната система, в която правиш измерванията."

Не, не е относително. Тяло остаевено без да му действат външни сили, трябва да се движи по права линия ако сме в ИС, или с ускорение, ако не сме. Това определя характера на отправната система, в която вършим измерването. Ако няма отклонение от Нютоновата механика, значи ние сме в ИС отправна система. Нищо сложно няма.


"Нека имаме точково евклидово пространство. Нека за целта на описанието ми да си представим едно от измеренията на това пространство като някакво абстрактно време - без начало и без край."

Точковото евклидово пространство, по дефиниция има НУЛА измерения. Демек не може да има измерение време. Линейното има едно измерение, и т.н. Освен това, времето може да е измерение на псевдоевклидовото пространство, а не на евклидовото. Има еднио такива тънки определения...

Може би друго разбираш под "точково пространство", както се вижда и от писаното по-нататък?

"Просто едната координата на всяка точка в пространството ще наричаме неин момент във времето. "

Точно тука трябва да се прави разлика между математическо и физическо пространство. Ти описваш математическо, а не физическо пространство. Във физическото всяка точка, каквато се опитваш да я опишеш, е събитие. И докато останалите размерности на пространството се проявяват като пространствената наредба с която сме свикнали, на събитията, координатата време се проявява като хронологична подредба на събитията. Иначе е безсмислено да говорим - в тази точка имаме време еди колко си, ако там не се случва събитие - например, часовник в тази точка отброява нещщо си наречено време в тая точка.

"Нека сега, в даден момент някоя точка придобие нова характеристика. Ще я наречем кривина."

Kривината не е характеристика на точка, а на самото пространство в тая точка. Освен това нея я има винаги, в частност за евклидово и чисто псевдоевклидово пространство е нула. За Риманово пространство може да е различна от нула, като за прострнството на Лобачевски е даже отрицателна. Но това вече е геометрия, описваща свойствата на пространствата. Кривината е производна характеристика. Едно пространство (и математическо, и физическо) се описва чрез една величина, нарича се метричен тензор, която е една матрица, дефинирана за всяка точка. Кривината е слледствие, както и всички останали характеристики. Има още един тензор, на Картан, нарича се тензор на усукването, който допълва картинката с описанието на едно пространство. Верно, има и други начини за описание.

Уравненията на Айнщайн в ОТО свързват именно метричния тензор с разпределението на материята. Те описват как се променя кривината на пространството от наличието и движението на материята, както и обратното, движението на материята от кривината. Т.е. там такива внезапни промени в кривината са продукт от преразпределението на материята. Ти се опитваш да опишеш нямамва не съвсем физична картинка, но те разбирам напълно. Просто споделям допълнителна информация :))

"Тоест в безкрайното плоско пространство ще бъде възникнала локална област с нова характеристика - кривина, и постепенно ще нараства. Всяка точка в тази област ще се различава по точно една характеристика от точките извън областта. Тази характеристика може да бъде зададена с число. По този начин кривината може да се разглежда и като ново измерение за локалната област."

Не, кривината не е ново измерение, не го бъркай. Тя е характеристика на пространство с предварително зададен брой измерения.

"Подобни изменения могат да възникнат в различни области от безкрайното пространство. Нека наречем една от тези области Вселена."

Само да отбележа, с това ти подменяш общоприетото определение за Вселена.

"Знам, че идеята е доста абстрактна. Всъщност сега я съставих толкова подробно, не съм се занимавал с това преди. Мога да съставя и други подобни модели."

Това е норнална идея за модел според ОТО. Там материята може да бъде заместена от кривината на пространството. Айнщайн е похарчил маса години именно в тая насока, да създаде единна теория, в която кривината да играе ролята на частиците които изграждат материята. Е, не е успял, но пътят е благодатен.

"Не виждам никаква пречка Вселената ни да се разглежда като крайна област в безкрайно иначе пространство."

Има сериозни аргументи, и те са в устойчивостта на такава вселена. Изобщо, хубаво е да се запознаеш с основите на ОТО и на космологията. Мисля че се опитваш да фантазираш (не в лош смисъл го казвам) неща, които са обработвани вече.

"Никой не може да каже такава ли е действителността или не. За мен подобни разсъждения са интересни и не бих ги нарекъл не-физически."

Те са невизически, защото са по-скоро лаишки. Има много условия на които трябва да отговаря един модел, при тебе просто фантазията е пусната свободно. Моят съвет е да почетеш малко книжки по тема космология. Не ти знам нивото, не знам четеш ли руски, иначе мога да ти струпам едно купче за четене. Има много по-оформени идеи, и много идеи като твоите отхвърлени по куп причини.

"И пак за инерциалността. Как ще отговориш на това: спрямо различни тела едно и също тяло може да има произволни ускорения "

Игнорирай всякакви тела. Затвори се в стая без прозорци. И започни да мериш в тая стая законите на Нютон. Използувай пробни тела - провери движението им (за първия закон), взаимодействието им (за втория). Направи точни количествени измервания, и резултатът им ще покаже - дали ти (и тая стая) сте ИС или не сте ИС, и съответно колко се отклонявате от ИС (съответно ще може да определиш съставките на линейното и ъглово ускорение (за периода на измерването разбира се) на твоята отправна система. После, отваряш прозореца, и можеш да коригираш описанието на движението на останалите тела с параметрите характерни за твоята ИС. И да определиш чисто кинематически кое от тях се движи с ускорение и кое не. Ускорението е абсолютна величина, то може да се определи и без относително движение - само по втория закон на Нютон в рамките на стаята.

"Ако не съществува привилегирована отправна система, спрямо какво е абсолютното ускорение на тяло?"

Ето най-после един добър въпрос. Отговорът на Нютон е: абсолютното ускорение е относно абсолютното пространство. Има един интересен експеримент с две кофи които се въртят на една ос, и любопитни разсъждения на Нютон по самият експеримент. После един другар, Ернст Мах, е дал интересна интерпретация на масата на едно тяло като продукт от масата на останалата вселена, визирайки същия опит. И накрая Айнщайн свързва ускорението с кривината на пространството, която е измерима без други външни обекти. Това са интересни въпроси, ако имаш време и си любопитен може да проучиш всеки от тях, историята е любопитна...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите