"Eстествено. Никой не е твърдял друго. НО, за кратки моменти, в които ефектите от тази неинерциалност са пренебрежими, може да считаш че е инерциална система. "

Какво значение има краткоста на моментите? Ако не самите ускорения на Земята, то поне техните компоненти са линейни. Щом Земята е подложена на линейни ускорения, няма значение за колко кратък интервал отчитаме - неинерциалността ще е една и съща.

"Но иначе всички ускорения на които е подложена се проявяват сумарно, и тази сума е измерима - по отклонението на измерванията от Нютоновите закони."

Тъй ли? И какви ускорения ще отчетат уредите? Бас държа, че не много големи. А по всичко личи, че сумарното ускорение би трябвало да е голямо. Всичко се свежда до факта, че отклонението от нютоновите закони е относително. В зависимост от отправната система, в която правиш измерванията. А тя, без да го съзнава наблюдаващият, е като че ли винаги някаква абстрактна ИС. Не реалната му система.

"какви могат да са различията между две пространства? "

Май трябва да го обясня много подробно. Добре ще се пробвам. Нека имаме точково евклидово пространство. Нека за целта на описанието ми да си представим едно от измеренията на това пространство като някакво абстрактно време - без начало и без край. Просто едната координата на всяка точка в пространството ще наричаме неин момент във времето. В един и същи момент всяка точка в пространството нека има една и съща координата в това измерение (демек абсолютно време). Нека сега, в даден момент някоя точка придобие нова характеристика. Ще я наречем кривина. Нека новата характеристика започне да се разпространява радиално навън от първата точка към нейната околност.

Нека във всеки следващ момент от времето новата характеристика изминава някаква крайна отсечка от първоначалната точка, еднаква за всеки момент. Тоест - имаме крайна скорост на разпространение на кривината. По този начин във всеки момент от времето след началния момент на разпространение на кривината (нека бъде t0), тя ще заема краен обем около първата точка. Тоест в безкрайното плоско пространство ще бъде възникнала локална област с нова характеристика - кривина, и постепенно ще нараства. Всяка точка в тази област ще се различава по точно една характеристика от точките извън областта. Тази характеристика може да бъде зададена с число. По този начин кривината може да се разглежда и като ново измерение за локалната област.

Подобни изменения могат да възникнат в различни области от безкрайното пространство. Нека наречем една от тези области Вселена.

Знам, че идеята е доста абстрактна. Всъщност сега я съставих толкова подробно, не съм се занимавал с това преди. Мога да съставя и други подобни модели. Е, мисля, че цялото това описание отговаря на въпроса какво ще му е различно на пространството вътре и вън от Вселената. Не виждам никаква пречка Вселената ни да се разглежда като крайна област в безкрайно иначе пространство. Всяка точка от Вселената ще се различава по точно една характеристика от всяка друга точка. При това положение е ясно защо никое тяло не може да напусне Вселената. Дори самият въпрос за напускане на Вселената е логически некоректен.

Нека продължа малко описанието. Нека самата разширяваща се област с новата характеристика - кривина да е 4-мерна. По този начин нейната повърхност ще е 3-мерна. Това съвпада точно с описанието на Вселената любимо на Стивън Хокинг - като повърхност на надуващ се балон, но с 1 измерение повече. По този начин в 3-те измерения Вселената ще е безкрайна - никъде няма да има граница или ръб.

Други подобни локални изменения в безкрайното пространство могат да се нарекат вселени. Всяка от тях може да е различна. Може и да са безкрайно много. Интересен е въпросът какво би станало, ако две от тях се разширят толкова, че да се допрат. Може допълнителните им характеристики да се комбинират по нов начин и да възникне нова област с различни свойства. Разбира се би съществувала и възможност коя да е вселена изведнъж да изчезне - локалната област в безкрайното пространство изведнъж да изгуби новата си характеристика. А може и да се промени също така радикално.

Никой не може да каже такава ли е действителността или не. За мен подобни разсъждения са интересни и не бих ги нарекъл не-физически. Особено при съществуващата възможност за взаимодействие между 2 вселени.

И пак за инерциалността. Как ще отговориш на това: спрямо различни тела едно и също тяло може да има произволни ускорения (ъглови и линейни) в един и същ момент. Какво тогава наричаш абсолютно ускорение? Ако не съществува привилегирована отправна система, спрямо какво е абсолютното ускорение на тяло? Какво изобщо означава физична величина? Съществуват ли физични величини без гледна точка (отправна система)?