"Представи си, че пространството за което говорех е различно от пространството вътре във Вселената. "
какви могат да са различията между две пространства?
"Физиката отрича съществуването на пространство без материя, но само такова пространство, каквото е тук. "
Приятел, прекалено много фантазия влагаш. Значи там ще има пак материя, ама съвсем друга материя, не като нашата :))
"Вече съм почти сигурен, че ускорението е неизмеримо. Примерно ето - в една лаборатория на повърхността на Земята при опити телата няма много да наручават Нютоновите закони. Но Земята е далеч от инерциална система. Тя не описва нито елипса, нито спирала а далеч по-сложна траектория в пространството, ако се отчетат всички движения в които участва. Вече ги изредих веднъж, не ми се повтаря. При това, всички ъглови скорости на които е изложена имат значителни стойности. "
Бъркаш. При земята случаят е по-особен, защото имаме гравитация. Но иначе всички ускорения на които е подложена се проявяват сумарно, и тази сума е измерима - по отклонението на измерванията от Нютоновите закони.
Най-простия пример: тяло оставено в покой, без да му действа сила, се движи с нулево ускорение. Оставяме тяло без да му действа сила (грижим се да го изолираме всякак) и мерим ускорението му. Ако то е различно от нула, това е ускорението с което се движи НЕинерциалната система в кято сме. Единствено гравитацията може да попречи, но тогава неинерциалността се смята вече по формулите на ОТО.
"Айде да повторим: Върти се около себе си, около слънцето, около центъра на галактиката, ускорява се заедно с галактиката (не се знае дали линейно). Най-вероятно участва и в други ускорителни движения в рамките за Вселената (ако не е ясно какви ще дам примери). При все това - Земята е всичко друго, но не и инерциална система."
Eстествено. Никой не е твърдял друго. НО, за кратки моменти, в които ефектите от тази неинерциалност са пренебрежими, може да считаш че е инерциална система.
"Според мен резултатите от експериментите могат да се интерпретират по друг начин. Въпреки всички ускорителни движения на Земята, всички обекти на повърхността и са привързани с гравитацията и. Тоест са част от една и съща система (еднакво ускоряваща се грубо казано). Е?"
Гравитацията има своят принос. Според ОТО тя е равносилна по проявление на ускорението. Демек гравитацията е друг принос в неинерциалността на една система. Според ОТО тя не е сила. Затова в крайна сметка неинерциалността не се определя чрез ускорението на самата система, а с п-сложни средства - с т.н. метричен тензор (не една величина - ускорение, а цяла матрица от величини). Защото според ОТО земята дори да не се въртеше около оста си и слънцето и галактиката, пак щеше да е неинерциална система - поради гравитацията си. Но въпросите с гравитацията са сложнички, трябва човек да ги осъзнае, тогава може да се провежда смислен разговор по тях.
|