...Не е така. От наша гледна точка ние ще регистрираме ускорение върху нас, защото ще ни действа допълнителна външна сила и с това ще си обясниме неговото относително преместване. От негова гледна точка той няма да регистрира ускорение и ще предполага, че ние се местиме заради Нютоновските закони. Но това "предполага" се дължи на подсъзнателното му усещане, че взаимодействие между обекти става само по Нютоновските закони. Те са основополагащи и не са свързани с време и местоположение, а само с абсолютна причина. Когато обединиме тази абсолютна причина с времето и пространството, тогава получаваме закони, които обаче имат и обратна корелация заради относителността на местоположението, която се изразява в относително движение. Когато тази относителност математически се прехвърли върху законите на Нютон се получават и недоразуменията, че и те са относителни и зависят от избора на КС. Но при достатъчно дълго наблюдение и подходящи експерименти може да се отдели относителността на движението от пораждащата го причината, която може да се локализира, защото има абсолютен характер.
Така че пак понтарям: Законите на Нютон третират взаимодействието между обектите, а не относителността на движението.
1 закон дефинира свойството маса на материалните обекти.
2 закон дефинира взаимодействието между обектите.
3 закон дефинира противодействие.
Но това не е всичко. Никога единият от тези закони не действа сам, т.е. те са неотделими един от друг.