|
Малко се чудех за заглавието, но реших да го запазя. Много ми харесва как звучи
Относно дефиницията (дефинициите) за Вселена. Нека си представим следната картина. В едно безкрайно пространство (нарочно няма да уточнявам размерноста) изведнъж на места стават взривове от нищото. Родила се е материя и енергия. Материята и енергията започват разширение около локалните центрове на взривовете. При крайна скорост на взаймодействията, субстанцията от различните взривове отначало няма да взаимодейства, но само до едно време. Разбира се ако субстанцията не изчезне изведнъж - също както се е появила . Това е един напълно възможен модел на нашата Вселена на която казваме действителна. Като един от тея взривове. Според мен е съвсем подходящо другите взривове да се нарекат вселенИ. Та така с дефинициите...
Сега за относителността на движението. Аз виждам да се очертава много сериозен проблем.
Гери каза, че ако съм в кола, която се ускорява сам ще усетя ускорението (или нещо подобно). Да ама ускорението винаги се мери спрямо дадена отправна система. Съчетах тези два факта, помислих и стигнах до заключение.
Бях казал, че в неИС би действал тривиален аналог на първият закон на механиката (обичам да го наричам така - в чест на великия Нютон ). Гери каза ако се сетя за такъв аналог да го кажа. Е, ето го:
Тяло запазва ускорението си, докато не взаимодейства с друго тяло.
Това е за неИС. Е, както ще обърна внимание по-късно, може би не за всички тях, но поне за някои.
Отправна система (ОС) е фундаментално понятие във физиката. Формулиране на закони извън всяка ОС е невъзможно. Всички закони на физиката са задължително от гледна точка вътрешна за някоя ОС.
Всички закони на физиката са формулирани или за ИС, или в системи, които знаем колко се отличават от ИС. Но както започва да ми изглежда, колко една система се отличава от ИС е по принцип неопределимо.
Никоя реална система свързана неподвижно с реално тяло не е ИС. Където и да сме, ние се намираме винаги в някоя неИС. Нямаме никакъв начин да измерим и отчетем всички ускорения, на които сме подложени непрекъснато. Примерно ние с телата си не усещаме пряко гравитацията на слънцето, която задържа Земята на орбитата и. Нито пък усещаме центробежната сила от въртенето на Земята и около оста и, и по орбита. Нито усещаме ефектите от въртенето на Слънчевата система около центъра на галактиката.
Галактиката ни най-вероятно се ускорява (може и със значително ускорение, при това не е задължително да е линейно) в някаква посока. Но по никакъв начин не можем да го измерим, освен относително, спрямо друга галактика. Може би всички галактики се ускоряват нанякъде (лесно представимо е в модела, който дадох най-горе). Ускорение, което също нямаме начин да отчетем. Но дори да вземем предвид само движенията, за които сме сигурни, пак се оказва, че отправна система неподвижно свързана например с мен, е далеч от инерциална. Не просто не може да се вземе за ИС с добро приближение, ами си е доста доста далеч от ИС.
Спрямо различни тела (различни ОС), едно и също тяло, в един и същи момент, може да има най-различни ускорения. Нулевото ускорение е частен случай на ускорително движение. Спрямо едни тела можем да стоим неподвижно, спрямо други да се движим инерциално, спямо трети да се въртим, а спрямо четвърти - да се ускоряваме линейно. Това показва само едно - числената стойност на ускорението е винаги относителна. Ако някой реши да спори, нека оспори този абзац.
Това, че наблюдавано от нас тяло стой неподвижно, не показва че то се движи инерциално, а че има същото ускорение като нас (като векторна величина). Това, че в ускоряваща се кола ние усещаме сила насочена назад, не означава, че сме придобили ускорение, а само че сме променили досегашното си (по скорост или посока или и двете). Кола, движеща се равномерно по земната повърхност е далеч от инерциална система, както вече показах по-горе.
Фактически изглежда, че ние не сме в състояние да мерим ускоренията, а само промени в ускоренията. Но и това не е съвсем вярно.
Нека се намираме на тяло, което увеличава ускорението си. В ОС неподвижно свързана с нас инерциалните по принцип тела (каквото и да означава това) ще изглеждат променящи ускорението си. Отново не сме в състояние да твърдим с абсолютен смисъл дали ние променяме ускорението си, или другите тела.
Извод : всяко движение е относително (покой, инерциално движение, равноускорително, въртеливо и променливоускорително).
Пак да повторя, вида на движението на някое тяло има смисъл само и единствено спрамо някоя ОС. Привилегирована ОС няма, а ОС са най-различни по своето ускорение. Ускорението на самите ОС отново е относително и има смисъл само отчитано помежду им. Абсолютно ускорение няма - нито на тела, нито на ОС. Самото ускорение като величина няма смисъл извън всяка ОС.
Следствие: всеки модел на света включващ взаимодействията като фундамент на самата природа е илюзорен и противоречив. Взаимодействията нямат действително съществувание.
Обърнете внимание, че извън всяка ОС, не само физичните закони нямат смисъл, ами светът е като цяло немислим. Ако не сме в състояние да измерим ускорението на отправна система в абсолютен смисъл, тогава не можем да кажем доколко системата е инерциална. А ако не можем да кажем колко е инерциална една система, не можем да кажем и колко ще важат за нея физичните закони, или какви отклонения ще дават. Изглежда, че действителното положение е такова.
|
... Анти КМ
... Анти КМ
