Обвивките на звездите могат и да не се раздуват бавно. Всичко зависи от термоядрения синтез. Смъртта на звездите протича в няколко статия.
Повечето леки и млади звезди горят водород с pp-синтез, а този синтез е бавен заради наличието на бета разпад. Когато звездите остареят, те горят хелий, а в синтезите на хелиевия цикъл са експлозивни, и протичат с т.нар. helium flash. При тези синтези хелий се превръща въглерод (tiple-alpha синтез) и кислород. По-нататък, синтезът не може да продължи, заради малката маса на Слънцето, лъчистото налягане намалява, в следствие на което тежките слоеве въглерод и кислород пропадат гравитационно, отделяйки топлина към външните слоеве на Слънцето, състоящи се от хелий. Вследствие, температурата не хелия се увеличава, кинетичната енергия на атомите също, оттук нараства тяхната средна скорост, гравитацията неможе да ги удържи, и Слънцето се разширява до планетарна мъглявина.

Друг контрапример на твоето твърдение са звездите тип Волф-Райе, при които звездата може експлозивно да изхвърли обвивквата си.