"Значи, ако бъдем съвсем точни, Айнщайн е постулирал, че скоростта на светлината не зависи от скоростта на източникът. С=конст е следствие от това."

За мен по-естествено от това няма – скоростта на нещо си, каквото и да е то, да не зависи от скоростта на източника си, СЛЕД като вече се е отделило от тоя източник. Та в този смисъл наистина няма причина скоростта на излъчените фотони да зависи от скоростта на източника.

Обаче и скоростта на изстреляните куршуми не зависи от скоростта на пушката. И ако тия куршуми са изстреляни в условия, при които да преминат в инерциално движение – липса на въздух, триене, гравитация и въобще липса на външни сили, които да им въздействат... та трябва ли и за такива куршуми да "вадим" следствието, че скоростта им е константна, понеже не зависи от скоростта на източника. Въпросът ми, разбира се, е реторичен.

Мисълта ми е, че постулирането "скоростта на светлината не зависи от източника" едва ли е достатъчно, за да се стигне до следствието С=кост. А тогава, когато Айнщайн е стигнал до това следствие, експериментите в тая насока са можели да се тълкуват по различни начини, така че той не се е опирал на категорично доказващ това следствие експеримент. Станало е май точно обратното - първо е било прието следствието и след това експериментите са били тълкувани еднозначно въз основа на това следствие.

"Принципът за относителност твърди че не може да се установи движението чрез вътрешни наблюдания. Вътрешните ни наблюдения могат да установят само скоростта на обектите - кола се движи с 20 км/час, налъма се движи с 1000 км/с, светлината се движи с 300000 км/с. Да виждаш някакво противоречие на скоростта на светлината с принципа за относителност, щото аз не виждам."

Аз виждам противоречието в това, че вътрешните ни наблюдения всъщност установяват "сборната" ни скорост, а не скоростта на обектите. Кола се движи с 20 км/час относно мен, ама и аз се движа с 20 км/час относно нея. А пък в системата на трети наблюдател може аз да се движа с 5 км/час, а колата с 15 км. час.

При скоростта на светлината обаче това не е така. Относно нея моята скорост е ВИНАГИ нула и освен това за никаква "сборна" скорост не може да става и дума. Няма такова нещо като това произтичащо от принципа твърдение, че всеки наблюдател може да се счита за неподвижен относно другия. Напротив, неподвижен е само наблюдателят на светлината и то не защото "се счита" за такъв – за относително неподвижен, а защото наистина е неподвижен. Абсолютно неподвижен.

И по тоя повод:

""А когато една лампа излъчи светлина:

Първо, тоя наблюдател НЕ МОЖЕ да бъде приет за условно неподвижен. Напротив, относно светлината той е АБСОЛЮТНО неподвижен.""

"Не разбрах защо?"

Ами аз пък не разбирам обратното – защо, по какви критерии, можем да считаме наблюдателя за УСЛОВНО неподвижен относно светлината.

А това пък съвсем не го разбрах:

"Скоростта на светлината става съществен фактор, когато сравняваме две ИС. Тогава, във всяка от тях ще е валиден принципът на относителност, който НЕ задължава светлината да има една и съща скорост там. Например, скоростта на светлината може да зависи от скоростта на източникът както скоростта на куршумите зависи от скоростт ана пистолета от който са изстреляни. Това не променя принципът за относителност, нали - не може да се установи собственото движение."

Аз все си мислех, че само ЧЕСТОТАТА на стигащите до наблюдателя вълни/фотони зависи от скоростта на източника, точно както и само честотата на достигащите до злочестия наблюдател куршуми ще зависи от скоростта на пистолета. Но СКОРОСТТА на вече излъчените фотони или на вече изстреляните куршуми да зависи от скоростта на източника... Ми това не ми го побира главата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите