"2.Втората пръчка набедена за неподвижна е бан башкъ пръчка щото баба меца по поръка на гуруто е отхапала средата на пръчката като е оставила читави само два края в които има два часовника и нищо друго.. Тия два часовника са синхронни с двата часовника в подвижната пръчка .. Гуруто е заборавил да сложи огледало и джаджи в тая пръчка но аз май ше взема да сложа и ше шлякам какво ше се получи като светне джаджата от подвижната пръчка .."
не ти трябва огледало. Достатъчно е едно, подвижното, от което да се отрази светлината. Достатъчно е да имааш джаджа-часовник, разположена точно до подвижната джаджа когато тя регистрира светлината до огледалото.
Петков, пак се опитваш да извърташ нещата, Търсим грешката на гуруто, а не какво щяло да се получи АКО ТИ поставиш още едно огледало, и получиш два лъча, и тези лъчи не знам какво си. Това е съвсем друга история и в случая не ни интересува.
"Възможна е и такава представа разбира се само дето всяка частица (според представите ни за частица ) би имала относителна скорост спрямо наблюдателя зависеща от системата в която е наблюдателя .."
Не е задължително. Както виждаш, не е така. Не всяка частица трябва да има различна относителна скорост. Ти изхождаш от някакви представи, които нямат основа в реалността, Петков. Измислил си си нещо което го няма в реалността.
"Как мери по своите часовници? .. нали меренето става само когато часовниците са окомплектовани със джаджа.. Какво мерене може да има при неподвижният наблюдател след като гуруто не е сложил джаджи в местата дето требва да се мери в неподвижната система.. "
За какво му е джаджа на всеки часовник? Достатъчна е една эджаджа, кояо да визуализира СЪБИТИЕТО за да могат всички наблюдатели да си кажат - аха, случи се, я да видим показанието на моя часовник...Затова, когато се случи събитието примерно ОТРАЗЯВАНЕ на светлината от огледалото, всички наблюдатели със свойте часовници, намиращи се на това място ще могат да отчетат показанията на часовниците СИ. Така се прави, Петков.
"Тези формулки са збъран файл .. В тези формилки пътят на светлината относно неподвижният наблюдател на отиване до огледалото и на връщане от огледалото се приемат еднакви и равни на дължината на пръчката .. Това не е вярно ! .."
Не е вярно, естествено. Въпросът е ТИ защо си мислиш че в тези формулки пътищата се приемат за равни? Проблемът е в твоя тел;евизор, Петков. Ето гледай: в едната посока, времето за което се движи светлината е tB - tA = rAB/(c+v), скоростта и естествено е С, пътят който тя изминава за това време е S1 = (tB - tA).c = rAB.c/(c+v). В другата посока пътят който тя изминава е S2 = rAB.c/(c-v) =/= S1.
Петков, аз колко пъти разправям че трябва да се мисли преди да се говори, а не обратното?
"Ма добре бе .. правете мисленни експерименти но ги правете като ората .. отчитайте че движещата се светлинна вълна в системата на подвижната пръчка не изминава едни и същи пътища на отиване и на връщане гледано от системата на неподвижния наблюдател .. какво току ми мандахерцате rAB като уж път на светлината относно неподвижния наблюдател.. !!.. бактън бе !"
Не се нервирай, това пречи на мисленето, Петков :)) Нали ти показах по-горе че си се объркал? Е, сега помисли кое как е, и друг път няма защо да се сърдиш на справедливите ми забележки. И да напомня, rAB не е път на светлината а дължината на пръчката. Двете, както се сещаш, с различни в стационарната система. Както показват и формулките за пътя, дето ти спретнах по-горе.
Изобщо, за да търсиш грешки на другите, е желателно първо да не допускаш свои.
|