Петков, забелязвам някакви опити за въртене на гъз при теб, но първо моля да признаеш, че не си схванал първата част от статията на Айнщайн. Тя ти бе обяснена. Едва след това можем да продължим по безкрайните ти дърдорения. А те са много лесни за пресичане: влакът върви по релси, бе, Петков. (ако не разбираш: релсите са статични). Но дори да допуснем, че влакът прескача тук и там, той все още е някъде в пространството, бе, Петков. Тоест, където е, там ще има отчитане с неподвижни датчици. Това, което ти си мислиш е, че влакът при набиране на скорост изчезва от нашето пространство и за него светлината върви по специален тунел. Това вече трябва да се отхвърли според бърснача на Окам. Поне за момента Айнщайн е непоклатим.