"Мястото според моите представи има уникално положение във всемирното пространство .."

Гледай сега, място и положение са синоними, така че изречението ти е пълна тафтология.

"Ако една круша падне от дървото и те удари по носът когато минаваш под дървото ще произтече събитие .. събитието удар на крушата по носът ти .. Ти естественно като заклет релативист ще кажеш че събитието е станало на носът ти независимо къде си отишъл след това .. Друг па заклет релативист седнал под дървото ще твърди че събитието е станало под крушата .. далеч от там където си ти сега .."

Точно така. Макар че не е нужно да са релативисти хората, защото така е според дефиницията на събитие - координатите му (мястото демек) се определят ПО ОТНОШЕНИЕ на неподвижен ожект в собствената ИС. Мястото винаги е ПО ОТНОШЕНИЕ на нещо. Няма място ей така, някъде, без да се уккаже къде. :))

"Така двамата релативисти ще се хванете гуша за гуша в непоклатимата ви вяра че вашето магаре е мъжко .. "

Няма да се хванем, споко. Ние осъзнаваме относителността на движението, Петков, да се хващат за гушата необразованите :))

"Аз обаче имам по други разбирания .. разбиранията за мирова линия на движение на носът ти и на самото дърво .."

Петков, мирова линия е вече четиримрно понятие. Ти май преоткриваш пространство-времето на Минковски под свое име? Нищо лошо нема, стига да схванеш нещата :))

"Но ако хипотетично допуснем че познаваме движението и началното положение на всичко във вселената то ние фактически познаваме и абсолютното място на събитието .."

И какво се получава? Ти определяш място спрямо една сложно определима КС, свързана с нещо като центъра на тежестта на всичкио във вселената (друг е въпросът има ли такова нещо изобщо). Демек твоето определение за място пак си остава по отношение на дадена КС. По нищо не се отличава от определението което ние ползуваме.

"Независимо от непознаването на това абсолютно място то е реално нещо във плътта на пространството вселенско щото има смисъл на отправна точка .."

Тц. ДОкато не укажеш практически метод за определяне на това място, то си остава абстракция, но не и реална точка. Бъркаш мисловна възможност с реалност.

"Съгласно представите за място в СТО това начало на ветрилото на снопът светлина ще се намира съгласно отделните КС на различно место .."

Петков, ако осъзнаеш че за всеки наблюдател реалността е описана само и единствено по неговата ИС, ще ти стане ясно че в примерът ти става дума само за едно място. Има или няма други ИС и как се описва реалността в тях, не променя нищо в ИС за конкретен наблюдател. Къде е мястото на събитието според някой друг става с пресмятане, известно като координатна трансформация. Ти се опитваш с измислени нереални несъществуващи величини да създадеш физика, ми не става тая работа... Може да създадеш фантастика така, ама ще е долнопробна, вервай ми.

"Според моите представи отправната точка на снопът светлина е една единственна във вселената но поради непознавнето и по информационни причини ние ч заменяме със точки свързани със самите взаимоподвижни КС като по такъв начин във всяка КС фиксираме началото на снопът на светлината като принадлежащо на тази точка .."

Редно е тука да помислиш има ли изобщо какво да се познава. Нали всички експерименти насочени да установят абсолютно място се провалят? Може да си мислиш че тука дяволът има пръст, или да приемеш другата алтернатива, че няма такова нещо като абсолютно място, и да продължиш нататък :)) как да ти обясня, ти приемаш една несъществуваща същност и се опитваш да критикуваш физиката защо не се съобразява с нея :)

"Казано с други думи СТО не отчита взаимното проплъзване на самите КС помежду им и по такъв начин пропуска едната от съставляващите на съставното движение .."

Ех, Петков, омръзна ми да опровергавам глупости. Дори в началотона статията си Айнщайн казва - нека да имаме дв ИС движещи се взаимно със скорост V... И това ако не е взаимно проплъзване, здраве му кажи :))

"Ми като е толкова абсолютна едновременноста че се е наложило специален принцип да се създава що тогава релативистчетата баучат за относителна едновременност .. А.."

Щото всеки принцип е смъртен, и на този му е дошло времето. Несъвместим е със С=конст, така се оказало. Нютон естествено не го е знаел, затова му е простено.

"Това определение няма нищо общо със твоите представи които излизат от строгите рамки на обективната действителност .. В моите представи настоящето като множество от едновременно съществувщи събития е само по себе си .. ОБЕКТИВНО .."

Да бе, и аз твърдя че е само по себе си обективно.


"При теб приятелю обективната действителност се препикава от фразата на субективизмът .. ето как :

цитат:
Битието е едно, а настоящето на всеки наблюдател е разрез на това битие определен от едновременно случващите се за него събития.

край на цитата.

Демек в твоите представи настоящето е субективно понятие зависещо от субекта .. "

не, приятелю, субеттивно би било ако зависи от някаква интерпретация на самият субект, съвкупността на едновременните събития обаче не е субективно а обективно определима, така че нищо субективно няма, ще ти се.

"Като начало ще изходя от принципа за единството на битието .. Този принцип в най общият си смисъл би трябвало да се разбира като конкретика в състоянието и взаимодействието на матеиалните части на вселената .. Вселената може да се разглежда като един огромен механизъм зацепен на общ вал .. Всеки от елементите на този общ механизъм има свое зъбно колелце с което е зацепено на общият вал.. но положението във което се намира всеки един от елементите е еднозначно определен от статусът на общият вал.."

Дотука става.

"Момент за мен е всяко едно от положенията на този вал .."

Тука вече издиша. Практически това определение не е приложимо. Момент, Петков, обикновено е понятие, свързано с часовници, ти се опитваш да намериш някакъв общ вселенски часовник и да дефинираш понятието момент изключително по него, докато момент е дефинирано за всеки часовник. От тука се полуава и разлика между това което аз твърдя и което ти се опитваш да обясняваш.


" На неговото положение отговарят конкретни положения на останалите "чаркове" на този наглед на "машинарията".. От друга страна поради двупосочното съответствие на всяко положение на кой да е чарк съответства строго конкретно положение на общият вал.. Ето тези съответствия аз разбирам като едновременни съответствия .."

Петков, хайде сега на базата на това дето си измислил, кажи: как можем да определим дали две събития са едновременни или не? Как от твоята трансмисия ще излезе практическо пособие за определяне на едновременността на две (разбирай отдалечени в пространството, иначе е тривиално) събития? например, пада комина на къща в Горна Баня, и се удря комета в Юпитер. За такава едновременност говорим.