Здрасти, Тих ужас!
П.П. Аз не съм нито за СТО, нито против СТО. Обаче в никакъв случай не съм съгласна с това: да се приписват неверни твърдения на когото и да било – включая и на АЙНЩАЙН.
А ако си мислиш, че щом съм жена и не съм физик, значи нямам мозък в главата си... Е, не съм съгласна и с това
Не си мисля така!
Напротив - по въпросите си личи, че бързо се ориентираш в трудностите на СТО.
Още: не съм антирелативист - отбелязал съм, че СТО е вярна, не един път; но, че има въпроси, които трябва да се уточнят, преди да се прилага - ето това все се опитвам да кажа - къде с майтапи, къде с примерчета ... не всякога ясни - личи си по твоето възмущение /предполагам и на други/, а то си е основателно.
Един такъв въпросТ е ускорението: не се разглеждат в СТО неинерциални системи. Но - как е постигнато относително движение? Щото преди него- сме неподвижни две ИС, за синхронизация на часовници. Кой /кое?/ гарантира, че след мандахерцане на "чуждата" ИС -задължително ускорително, впоследствие, движейки се като ИС, спрямо нас, времето там "тече" по друг начин!? И, че различните тамошни часовници са останали синхронни, сами по себе си?.. Казва се: СТО не се занимава с това!
Аз казвам - трябва да се занимава и с това, щото, впоследствие за да отчете като как "вижда" събитията тамошен наблюдател - на неговата ИС, нашият наблюдател ползва ЛТ. Нашият от това прави извод, че времето на "другия" тече по друг начин... Да, ама времето на кои от чуждите часовници, тече по друг начин?, нали след претърпяното ускоряване те ще са разсинхронизирани...
Единственото "оттърване" от тоя буламач от времена е да се каже, че ... това наблюдаваме и то ... не е реално, знаем си го...
На мен, такъв отговор - не ми харесва
А що се отнася до това, че хипотезата ти ме била дразнела – дори не разбирам защо го казваш, след като толкова пъти съм проявявала съвсем добронамерен интерес към нея.
И аз останах с впечатление, че е ... добронамерен интерес, но...
Кофти е да "вписваш" в хипотезата си нещо, което хич не ти е ясно.
""Е може ли да има събития, които пък да са подвижни спрямо нас?! Или такива, които да се случат в "нашата си система", ама да не се случат и във всички други системи?!""
И ето го отговорът ти:
"Визирам: нощно небе, гледам нагоре към звездите и едно"нещо" мига на различни места- движи се спрямо мен: червено-жълто, червено-жълто ... и т.н"
Ами извинявай, обаче какво е това "нещо", дето "мига на различни места"? ЕДНО събитие ли е, дето "се движи спрямо" теб? Или е ПРОЦЕС някакъв си от "мигания"? Или отново за пренос на инфо говориш, а същевременно пък отричаш, че се "придържаш" към "динамичната перспектива"?
И КЪДЕ се случва това "нещо", дето мига? Не се ли случва и в твоята система, а?
Я, да попитам: как разбра, че ... са различни събития?
Щото - все ми се мъчите тука да отмахнете процесът на приемането на инфото от наблюдател - цяла КМ се "крепи" на тва!, а и все ме подпитваш за едновременност-обяснение; и забележи, че никога не пренебрегвам това, че наблюдателят "вижда", т.е., до него е дошло инфо от явлението, което го излъчва. Затова все наблягам на : РАЗГРАНИЧИМОСТ на събития. Това означава: какъв ти е начинът на наблюдение?, че да правиш заключение: това е едно събититие, това е следващо, а онова е процес и т.н. Едновременността е свързана с това, че до наблюдателя е пристигнало инфо от поне ДВЕ РАЗЛИЧНИ събития и ... си гледа часовника!
Ако наблюдаваме движеща се светеща крушка /50 херца/ то, за да разграничим отделните "мигания", датчикът-наблюдател трябва да "хваща" по-високи честоти, та да е възможно раграничаване. Значи, в зависимост от начина на наблюдение имаме ... процес /състоящ се от множество неразграничими по време събития и липса на причинно следствено инфо/ или отделни събития. По регистрираните времеинтервали и дължини, ИЗЧИСЛЯВАМЕ как се „движи” нещото... и ... може да се окаже, че се движи ускорително спрямо нас – веднага „забравяме” СТО.
...Иначе, кой ни казва, че спрямо нас онова нещо е ИС? Схващаш предполагам, че без изчисления, няма ... начало за по-нататъшни действия, които да са правилни...
Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере
|