|
Интересни дискусии и желания за надмощия са се получили към темата.
Въпросът е кое е обективно и кое не - може ли някой да каже! Когато някой реши да докаже нещо, ако трябва ще го изсмуче от абстрактно поле и ще го претвори в реалност, след което ще го брани с цената на всичко, само и само да постигне удовлетворение, че е прав.
За описанието на много явления са били измисляни какви ли не обястнения и малцина от тях са издържали на времето - защо ли? - ами просто, защото все още не се е намерил някой, който да даде по добри. Стори ли го настоящите или ще отпаднат или най-вероятно хората ще решат, че новото обястнение само дава една друга гледна точка, която разширява кръгозорът ни.
Квантовата Физика ни разкрива все повече и повече, че всетът е неразгадаем и пълен с мистерии, разбулването на които зависят от линейният ни ум.
Как може два фотона да "знаят" едни за други и когато променим поляризацията на единият да се мени автоматично поляризацията на другият... Този общоизвестен, вече станал тривиален факт за физиците, така и остава необястнен. Да, възникват редица обястнения свързани с вълновите функции и това, че говорим за вероятности и общо поле от вълнови функции, в което съществуват двата фотона, на разстояние един от друг и че....и т.н....който иска допълн. инфо да се порови. Работа е там, че нашият ум мисли линейно и няма как да обхване процеси, които се случват водени от други "нелинейни" закони.
Нашият ум ни казва, че ако имаме един фотон в т. А за да стигне до т.В, той трябва да измине някакво разстояние - това е нагледен пример за линейното мислене на умът. Или пък ни казва, че ако единият фотон се "завърти", то другият на известно разстояние от първият също ще се "завърти". Линейният ни ум прави АНАЛОГИЯ с пръчката, на която единият край се завърта и моментално и другият се завърта. Но някак не можем да си представим как така ще имаме две несвързваеми с твърда връзка елементи, които ще се държат така все едно са свързани! И все пак, ставаме свидетели на подобни събития.
За да не се разпадне познавателната ни система, изградена с толкова труд, започваме да търсим обястнения. Веднага свързваме двата фотона с някакво виртуално, но съществуващо, поле, в което действат вълнови функции и вероятности. И щом имаме общо поле, в което се случват разни събития, то веднага заключаваме, че всъщност еди си какво...и значи, горе-долу сме обястнили явлението. Ок, няма лошо!
Въпросът е кое е обективно. Може ли да съществува тук и там, едновременно, така както съществува тук и тук.
Съществуват закони, управляващи следващото ниво на материята, до което в последно време започва да се доближава Квантовата Физика, за което ако искаме да схванем ще е необходимо друг вид мислене - не линейно, а нелинейно (многоизмерно). Да, ние говорим за многомерност не на едно място във физиката, но все още не сме се приучили да разсъждаваме така. Почнем ли да мислим мислим единствено от т. А до т.В, следва т. С, и после т. D.
Дали въпросният опит дава нещо смислено не е ясно. Хората искали нещо да докажат и след 15 год. труд го доказали. Ако някой от нас реши 15 год. да работи върху дадено доказателство, накрая ще е толкова вманиячен, че просто няма как да не го докаже за себе си. После ще мине още сумати време докато се разбере дали това, което сме доказали е така, всъщност...
Ами ако нашето мислене достига до измерения и нива, за които другите просто още не са дорасли? Или ние не сме дорасли? Кой може да каже... всичко е толкова субективно...дори обективното е субективно, особенно когато говорим за подобни суб-материи - всеки по различен начин си представя нещата - как може тогава да се опитваме да твърдим, че нашата и само нашата гледна точка е правилната и доказуемата?
Един преподавател преди няколко години смая студентите, като казваше отговорите на задачите, още преди те да успеят да напишат условието. Тестваха го да не би наизуст да ги е научил. Дадоха му няколко задачи от неизвестен стар руски сборник... той прочиташе услонието на глас и казваше отговорите..."Отговорът на тази задача е "2"" ! Всички викаха, че това е невъзможно... Той изписваше по две три дъски докато стигаше до отговорът. Тогава всички гледаха в захлас - имаше и такива, които старателно проверяваха в къщи задачите, да не би някъде да допуска грешка и така да подвежда всички, доказвайки каквото си иска. - грешки нямаше!
Как може задача разпростираща се на три дъски да има светкавичен отговор. Това линейно мислене ли е или нещо друго. Човекът твърдеше, че просто мисли бързо, от опит, но истината бе, че линейният РС пасти да яде. Ето това е вид нелинейно мислене. Самият човек не съзнаваше, че се е научил да вижда отвъд последователността - това е равно на това, а това е равно на това, а това на това...... - той просто виждаше цялостната конструкция на задачата и отговорът, който би трябвало тя да има. Дори понякога казваше - "би трябвало отговорът на тази задача да е ....", след което след половин часово писане стигаше именно до него и сам е изненадваше, шегувайки се със себе си и студентите. За наизустяване и дума не можеше да става, студентите си бяха поставили за цел да го хванат и какви ли не задачи изнамираха от прашни сборници...
И така, приятели...нима всичко е линейно? Нима можем да говорим с непоколебима твърдост в известното ни? Нима това не е невежество и надменност? Великите умове в науката винаги са били тези, които първи за отричали старите и да мислили нестандарстно и все пак разумно!
Лек ден и нека не сме така консервативни към новото... кой знае, някой ден може да се окаже, че всъщност нищо не знаем!
|
Re: Фотони по-бързи от "с" [re: mr.Chaos]
