|
Здрасти, Тих ужас!
Не бързай да се съгласяваш с Гери!
"При взаимодействие обаче на фотони със свободни електрони взаимодействието протича при всякакви енергии, т.н. ефект на Комптън. Там резултантните електрони и фотони могат да имат произволна енергия в рамките на непрекъснатия спектър, характеризиращ разсейването. Там може да се вземе част от енергията на фотона, докато в атомите се поглъща задължително целия фотон и състоянието на системата се променя със стойности, равни на погълнатия фотон."
Чак сега се сещам, че ти вече го обяснява това преди време - на Мел, доколкото си спомням. Явно представите ми за квантуване никак не ги бива...
По-прав е Майкъл в питанията си...
Понятието непрекъснатост е подвеждащо. То служи най-вече на математическия модел за описване на подобни процеси: диференциалите "изискват" плавни, гладки решения и в това отношение Гери е прав - съвпаденията между наблюдавано и мат. модел за описание са изящни!
Да, обаче, проблемът е в ... "наблюдавано!", затова Майкъл говори за приборите.
Затова и аз постоянно говоря за "разграничимост" на събитията. Доколкото (по хипотезата ми) електронът се образува с огромна честота (около 10^18 Hz), то, каквото и падащо поле да има около него, той "гълта" възможна за образуването му порция от него. Това води до промяна на скоростта (ускорява се - положително, отрицателно-спирачно - няма значение) му. После излъчва погълнатото... ама нали през това време се движи и значи, излъчената вълна е с по-различна дължина на вълната от погълнатата. Спирачно- по-къса, забързващо- по-дълга!.. Спирачното се "ползва" (при всички експерименти-процеси с елементарни частици) за нанасяне на удар с къси вълни по други частици.
И, сега, доколкото честотата на образуване на електрона е огромна, то и ние - няма как да "засечем" отделните етапи, порции, с които е придружено това явление - движение на електрон в поле. Резултантното поле е съставено вече от някакви "смесени" фотони, които са неразграничими поотделно, а са нещо като фон. Забележима граница (има някакво изменение) би била дължината на вълната на т.нар. "пилотна" вълна на Дьо Бройл: вълна, с която електронът "подушва" околното си пространство и "решава" накъде точно да се образува. "Напипва", така да се каже, подложката си за образуване...
Така че: и Майкъл е прав да пита за ... "структуриране на супата" (както аз казвам), но и Гери е прав да му отговори - ние това мерим и то съвпада с нашите наблюдения- супата е гладка...
Да, ама правилно "застрОената" супа с яйце е също гладка - ако искаме, можем да я нагреем над границата за коагулация на белтъците и ... о, чудо - ще видим, че стават на парцали - нова структура както на супата, така и на парцалите.
Ама ... точно на същия принцип става и ... видимата структура на веществата: "стопираме" свободното транслационното движение на тежките частици, като ги караме само да се въртят-трептят около равновесно положение, завързваме ги с леки-електрони и ... това е нова структура: както на веществата, така и на фонът около тях... Не че ние го правим това: това го правят физ. закони чрез привличащо-отблъскващи сили...-ние само ги откриваме...и ако можем - ги ползваме...
Вж, за ... пресичане на застроената супа - ние сме си виновни!
.......................................
Животът е стар, тъп виц, а Човекът е смешната му част!
|
Re: Ако твърдиш това за закона на Кулон [re: Tиx_yжac]
