Майкъл, значи положението е следното.

Металът може да бъде разглеждан като състоящ се от електронен газ и йонна решетка. И двете подсистеми имат собствена температура. Времето за предаване на енергията от електронния газ към йонната подсистема е много малко - пикосекунди и надолу. Топлопроводността осъществена от електронния газ е много висока, нарича се електронна топлопроводимост, и тя е основен механизъм за пренасяне на топлината. Йонната топлопроводност е много по-ниска. Двете формират известния ни коефициент на топлопроводност.

Всяка флуктуация в електронния газ се предава на йонната решетка, както казах, за определено крайно време. След изтичане на това време може да се счита че йонната решетка е изравнила температурата си с електронния газ. Флуктуации в температурата на електронния газ по-кратки от това време не променят температурата на йонната решетка. Затова променлив ток с честота по-ниска от честотата, определена от времето за релаксация, ще нагрява йонната решетка и ще повишава температурата. При много високи честоти механизмите на топлопроводност стават други.

Също така постояннят ток (постоянната съставяща) ще нагрява, защото енергията на електроните ще бъде винаги над равновесната енергия, определена от температурата на решетката (те освен че ще имат същата температура в равновесно състояние, ще имат и допълнителна енергия по причина на тока). Така че наличието на постоянен ток, колкото и слаб да е, ще повишава температурата на резистора, естествено, за сметка на диода.