Важен е вида на барута, по две причини, първо важна е скоростта му на горене и второ количеството газове, образувани от единица количество изгорял барут, те ще ти определят секундния разход, а от там и тягата на двигателя, времето за работа и т.н. Оптималната форма на соплото е сопло на Лавал, но за кръжочно моделиране е неудобна, така, че ще ти се наложи да се задоволиш с конична форма, керамична или епоксидна с инертен пълнител. Предвид използваните материали (хартия, гилзи от ловни пушки, празни алуминиеви флакони или опаковки от пури) за корпус на такива двигатели, най добре е най малкия диаметър на соплото ти да е 1/3 от калибъра на двигателя (това сечение би гарантирало неразрушаването на корпуса от надвишаване на налягането в двигателя и последващото ускоряване на скоростта на горене на барута, обратна връзка, често водеща до взрив), освен това за да се избегнат неточностите от изработването на соплото, влиаещи на вектора на тягата, препоръчително е в най тясното сечение конуса да преминава в цилиндрично такова със същия диаметър и височина 1/3 от диаметъра му. Хубаво е да има и дифузор на разстояние от 1 до 1/2 калибъра от началото на соплото, може да се изработи от тънка стоманена тел, желателно е от неръждаема стомана, би предотвратявала изхвърляне на парчета гориво през соплото и би водила до по равномерно горене на заряда. (По малкото сопло би водило до увеличаване скоростта на изтичане на газовете, но до по малка тяга, т.е. възможно е модела изобщо да не се отдели от стартовото устройство въпреки ефектното свистене.)
Толкова за приблизително изготвяне на моделен двигател, внимавай при запресоването особено ако ползваш смес цинк/сяра (въпреки, че плътността не преполага такава) или черен барут, бездимен не е желателно предвид по високите му енергетични показатели и достъпните за моделисти материали за корпуси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите