Според мен грешиш, като приемаш, че цялата подадена към оптичната система енергия се пречупва и се проектира върху другата повърхност. За да има пречупване, трябва да има граница между две среди с различна оптическа плътност. Когато светлината достига до такава граница, част от нея се пречупва и навлиза в другата среда, а друга част се отразява обратно. Тоест, оптичната система работи и като огледало, което впрочем се вижда добре като погледнем обектива на фотоапарат примерно. Не разбирам от оптика, но допускам, че отразената част ще бъде поне толкова, че при еднакви температури на двете тела потоците от енергия да се изравнят.
Иначе, ако допуснем пренасяне на топлина от по-студено към по-топло тяло, това автоматично означава спонтанен процес с намаляваща ентропия, което нагазва принципите на термодинамиката.

Тук естествено веднага се появява въпросът за случая, когато за фокусиране използваме огледало. Аз обаче сметнах набързо отношението на площта на образа на слънцето във фокуса и мощността, която се получава върху тази площ. Максималният интензитет на петното се получава, когато огледалото е полусфера, и този интензитет е точно равен на интензитета на слънцето. Сметките са елементарни, и затова не ги пиша тук. Но ако се наложи, ще си надвия мързела и ще ги постна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите