Цялата работа е там, че това е ХИПОТЕЗА. / Наука / Природни науки / Физика

...Все пак си Петков е стигнал до нещо наподобяващо реалността. А тя е електромагнитното поле което, е едновремменно общо, едновременно "сподвижно" (както казва Петков), и е тази среда която се мъчи да обясни той.
Всъщност представата му за С е грешна и това е довело до грешна предпоставка, че С=const, най малкото защото зависи от мю и епсилон
И за да не бъда голословен ще дам изводите и следствията от Класическата физика.

3.1.Теория на динамично-полевите трансформации

Общи бележки

Всяка физична категория се характеризира с присъщи особени свойства, както следва:
физична категория притежавани характерни особености
партон (най-малка частица) инерция, инерц. скорост, маса (физ. обект)
атом (атомна диполна система) инерция, инерц. скорост, маса (физ. обект)
молекула инерция, инерц. скорост, маса (физ. обект)
вълна, вълни инерция, постоянна(полева) неинерциална скорост (физ. обект)
фотон Без маса праволинейно излъчен, действуващ радиално,
неинерциален електродинамичен моноимпулс, индукц.
скорост (физ. обект)
квант не е физ.обект(!), а величина 
интегрално дискретно ограничено дозирано
количество вътрешна (топлинна) енергия излъчена от
един микродипол.

Подвижните физични категории (физични обекти) по естество са само два коренно различни типа: инерциални и неинерциални. Скоростите на подвижниите физични категории са относителни (съгл. Г. Галилей т. 2.5). Няма физичен обект с абсолютна скорост.
Всяка пространствена дискретно ограничена и самостоятелно обособена като едно цяло материална система притежава постоянна маса и представлява инерциална физична категория (физичен обект). Такива са: галактиките, звездните купове, звездите и слънцето, планетите, кометите, астероидите, телата, молекулите и атомите на химичните елементи, елементарните частици (съставни на атомите): неутронът, протонът, включително неутриното, партонът (електронът или позитронът) и др., които са нетрайни части от неутроните и протоните, получени при разпада на атомите на радиоактивните вещества по естестен път или изкуствено - при разбиване на атомните ядра посредством много бързи микрочастици, хелиеви ядра, както и посредством други елементарни частици. Те се движат по инерция (“количество на движение”), която се дефинира чрез израза /2.97/ в т. 2.6 (съгл. Нютон): j=mv=р=Ft.
Неинерциалните или динамично-полеви (силово-полеви) физични системи са индукционните сили и импулси между материалните системи, предавани дистанционно посредством далекодействие по индукция - по влияние през различните пространствени среди. Те нямат собствена маса m, поради това не притежават собствена инерция (j=mv ) и инерциална скорост на движение v, но притежават силово-полева (комуникационна) скорост Ск. Всеки техен импулс за даден момент от излъчването се намира на конкретно разстояние хnn=хnn=хnxn=ск(tntn)=ск(tnn) от излъчващата базова физична система, където xn>хn (n>n) и хn са координати по оста на лъченето Оx.
Такива са компонентите на звука и на светлината: фононите и фотоните.
Фононите са пространственни радиално-сферични транслационни акустични (звукови) полеви силови импулси, контактно предавани по закона на Паскал. Инерцията им (j=mv) зависи от масата m и преносната скорост v на средата, която ги транспортира.
Фотоните са дистанционно превежащи квантова енергия (топлина - топлинна енергия) дискретни (интегрално ограничени) индукционни електродинамични (електрически силови) моноимпулси, излъчени от диполите на загрети тела в направленията за навиване (на надясно въртящи се винтове), така че посоките на въртене за навиването е в посоките на въртене на диполите, при което излъчената (-) чрез тях дискретна квантова енергия се трансемисионира праволинейно в изотропните среди, като се влъчва (+) и поглъща от други (срещнати) диполи.
Комуникационната (инфрмационната или емисионната) скорост Ск в пространството (полетата) между материалните системи, излъчващи (-) и поглъщащи (+) електродинамични лъчения е скоростта именно на електродинамичната индукция: Ск=Се=Сi (на лъченията, фотоните, светлината и на всякакви електродинамични взаимодействия), която зависи от електричните параметри i и i на местните (i) полеви среди:
/3.1/ сК=сi= 
въз основа на която всъщност, се получава информацията за параметрите на физичните системи и съответната електродинамична трансформация.
За абсолютния вакуум (i=0), следва:
/3.2/ ск=сi=с0=2,99792458.1010 [cm/s], където:
0=8,85415781755.1012 [F/m] и 0=4.102 [gcm/s2]
Вакуумът е абсолютен само между катионния електрон и анионния позитрон, включително и между електрона и позитрона от протона за n=1.
За акустичните силово-полеви среди комюникационна скорост сKA=сA е акустичната (acoustique) скорост  скоростта на звука в дадена i среда. По-специално за въздуха i=А (air, atmosphere), при 1 ата, е:
/3.3/ сКA=сА333 [m/s]=0,333 [km/s]
Всеки фотон (транслационна индукционна компонента на светлината) е дискретна (интегрално ограничена) емисионна електодинамична неинерциална физична система  праволинейно еднократно излъчено от един излъчващ дипол еднопосочно плавнопроменливо непрекъснато косинусоидално изменение на електродинамичния интензитет на електрона, ограничено между две стационарни електронни орбитални (потенциални енергийни нива), действуващо индукционно само напречно на посоката на лъченето - неговите елементарни изменения са само отрицателни и винаги насочени ортогонално (радиално) на оста му. Излъчването (-) на фотона се дължи на индукцията на ускорителния електричен (електродинамичен) вектор на интензитета Еnn=Еnn от плоскоспиралното движение на електрона в излъчващия дипол, потенциално емисиониращ електрична сила Fnn (т. 2.3) към поглъщащия дипол, тъй като индуцира в него обратен положителен (+) електичен вектор - електродвижеща сила Еnn=+Еnn (съгласно фиг. 2-3 вретеновидната хурка на фотона е насочена с острия си връх към поглъщащата диполна материална система).
Всеки фонон е транслационна интегрална инерциална динамично-полева (силово-полева) физична система, излъчена контактно - радиално-сферично по всички посоки (по закона на Паскал), от молекулите на веществата, която емисионира само един моноимпус от трептенията на една полиимпулсна веществена материална (инерциална) система, трептяща с постоянна (полиимпулсна) акустична (звукова) честота постоянен акустичен (звуков) интензитет и представлява отделен акустичен моноимпулс (звуков импулс само за едно трепване на излъчващата звук система), която притежава постоянна интегрална стойност на интензитета, равномерно разпределена по сфера със център в точката на излъчването (по принципа на Хюйгенс-Френел), предаден посредством контактно динамично влияние върху инерциалната материална среда и непрекъснато затихващ, обратно пропорционално на квадрата от разстоянието15.
Интензитетите, излъчвани от материалните тела изобщо отслабват обратно пропорционално на разстоянието на някаква степен. Напр: за фотоните, насочени по оста на излъчващите диполи n=1; за сферичните тела с линейно насочени индукции между две материални системи степенният показател е х=2; за сложни тела, излъчващи някакъв интензитет във всички посоки х=3 (като при полева среда, съдържаща материя с големи маси х3  вж. точки 2.2 и 3.7).
Съгласно новоразработената  ревизионна теория на светлината, ортогонално разположените надлъжно по оста на лъченето елементарни радиални вектори на индукцициращия интензитет на фотона, образуват хуркообразна свредловидно надясно усукана спирала, изразена посредством следната функция (т. 5.3 фиг. 5-1 и т. 5.7):

Еnn= Еnnsinur = du.(jsin+kcos)

пространствено описваща изменението на вектора на електричния интензитет на излъчващия дипол на някакъв атом или съединяваща се и образуваща неутрино електрон-позитронна двойка.
До сега погрешно се приемаше, че импулсът индуциран от фотона “e по посока на лъченето”, тъй като фактически той е ортогонален на лъченето, което погрешно мнимо (уж) “се доказваше” с нелогично (невярно) тълкуване на реактивните импулси (дължещи се на излъчване на електрони, поради фотоелектричен ефект  т. 5.6), а не на надлъжно действие на техните импулси - не “по посока” на магнитната индукция В (защото Е  В).
Теорията на динамично-полевите трансформации е в областите на физиката: електродинамика (електродинамичните индукции - електрична, електромагнитна, оптична, радиоемисионна и пр.) и акустодинамика.
Тя третира природни явления, при които поради крайните скорости сЕ и сА на електродинамичните (оптичните), респектино акустодинамичните (акустичните) информации, параметрите на движещите се физични (инерциални и полеви) системи, се възприемат с някакво закъснение, но асоциативно електродинамично (оптично) или акустично (звуково) при отдалечаване (“+”) положителни, а при приближаване(“-”) отрицателни редукционно трансформирани, респективно: скъсени, намалени и понижени или удължени, увеличени и повишени. Тази теория е методологически сигурна физико-математическа интерпретация за силово-полевите положителни и отрицателни трансформации (обобщение на ефекта на Доплер и алтернатива на някои объркани “теории” и “постулати” на Лоренц и Айнщайн) за асоциативно набиране (скъсяване) или разтегляне (удължаване) на параметрите на движещи се с постоянна скорост v физични системи, възприето посредством електодинамична или посредством акустична информация. Така например отдалечаването на някаква физична система с постоянна скорост v<ci, се възприема фиктивно като непрекъснато забавящо се движение, поради все по-закъсняващата информация, вследствие все по-голямото отдалечаване, при това дължините фиктивно се скъсяват все повече, честотата на модулациите - спектралната честота, акустичните трептения, интензитетът (електродинамичен, респективно акустичен), фреквенцията на електричния интензитет и пр. все по-бързо намаляват, при което вместо равномерно движение се наблюдава редуцирано, но плавно забавящо се движение. Такива акустични ефекти се наблюдават при звука и шума на бързо движещи се транспортни средства и летящи тела: автомобили, самолети, снаряди, куршуми, космически кораби и пр., както и при светлината на двойните звезди и др. При приближаване от безкрайност отначало не се възприема нищо до момента t, когато се получи: cos=v:c, тогава за трансформираното времетраене следва: t=t/cos.
Съгласно фигура 3-1 и изводите основани на нея, всички досегашни нестриктно-логични интерпретации на “релативистиката” (“теорията на относителността” на Айнщайн) са несъстоятелни по следните причини:
а/ редуцираните параметри се трансформират по величина (с изключение на количествените величини които не са параметри) - съгласно законите за запазване на масата (количеството на материята на постоянните инерциални физични системи) и нейните енергия и импулс, както и енергията и импулса на динамично-полевите физични системи, които запазват асоцирана своята работоспособност (енергия и импулс);
b/формулите на Лоренц са валидни (напр. изразени посредством полярния радиус-вектор A към точка О от отправната базисна материална система фигурата 3-1);
с/ формулата за масата - количеството на материята (което не се променя) е абсолютно несъстоятелна (съгласно дефиницията на Нютон за маса - постоянна за всяка обособена като цяло материиална система;
d/ формулата на Лоренц определя всички трансформирани параметри, но съгласно изложените причини (вж. а/ и b/) е непрецизна и не се отнася за движеща се спрямо земята физична система относно отправен пункт на земята, а точно обратно - за неподвижна спрямо земята физична система относно движеща се спрямо нея физична система, което се доказва посредством фигура 3-1 и прилежащите към нея интерпретации.
Новата теория (на динамично-полевите трансформации) е ревизионна алтернатива на “релативистиката”. Отделни нейни принципи са открити и третирани само за звуковите и светлинните честоти от австрийския физик и математик Кристиян Доплер в 1842 г. По-обобщено, обаче неясно и съвсем объркано и обратно на истината са интерпретирани и трансформациите и на други параметри на движещите се физични системи, както и използуваната погрешна теза за “относителност” на количество на материята - масата (според Лоренц, Поанкаре, Айнщайн и др.). Посредством новата теория са дефинирани нови достоверни концепции, при което са разкрити и изяснени много природни феномени (явления, чудновати и необясними природни събития и всички визуално проявяващи се или скрито възникнали природни чудатости и техни особености), останали неизяснени и неточно или погрешно обяснявани до края на ХХ-ти век. С помощта на тази теория се доказва несъстоятелността на “релативистиката”, при това всички погрешни интерпретации и обратни концепции са отстранени и заменени с достоверни.
Поради електричната същност на природата, тази теория оказва влияние на почти всички науки, и то не само на природните. Посредством нейната прецизно-логически обоснована истинност се създават условия за подобрение, правилно оформление и по-прецизно ориентиране на всички области на физиката*: теория на светлината, оптика, акустика, динамика, електродинамика, термодинамика, теория за видовете енергия, квантова теория на топлината, прецизирана атомна теория, теория на елементарните частици, гравитационна теория, теория за единно естество на силите и силовите полета, теория за електрична същност на материята, теория за относителността на параметрите (на Галилео Галилей), теория на динамично-полевите трансформации (редукции), астрономия, космология, прецизирани логика и пр. като създава и сигурни условия за правилни и прецизни интерпретации на чудноватите феномени в астрономията и за стриктно изграждане на новата философия на ХХI-ви век, а чрез нея и на всички социални науки и социални идеи (неуместно наричани “идеологии ” - идеи-“науки ”).
Под влияние на несъстоятелните интерпретации на формулите на Лоренц за силово-полевите трансформации се стигна до неточности даже и в атомната теория на Бор (вж. т. 1, която фактически е предварителна хипотеза), както и до възникване на цяла една съвсем объркана наука, дори неправилно наименована “kвантова механика”, тъй като квантите не са механични - материални системи, а са дискретно дозирани количества (порции) топлина (топлинна енергия). Тази абсурдна “наука” също се позовава на несигурно обосновани и обратни на истината “доказателства” от “релативистиката”, позоваващи се на идеи, хипотези и постулати, третиращи непрецизно и погрешно теорията на динамично-полевите трансформации, атомната хипотеза на Бор-Ръдърфорд и пр., поради което съдържа извънредно много парадокси и абсурди.
Въз основа на новата теория са разработени методологически сигурни нови прецизни концепции и теории, споменати по-горе, основававащи се на методологически сигурно установени истини, при които не се получават изобщо никакви парадокси и абсурди.
Теорията на динамично-полевите трансформации обхваща всички принципи на динамично-полеви: звукови и светлинни възприятия (акустични и електродинамични асоциации). Асоциативното трансформиране на параметри на наблюдаваните физични обекти става без да се променят работоспособността им (енергията), количеството на материята и импулса.
Така например при приближаването с постоянна скорост v на звучащо тяло, поради динамично-полева редукция се наблюдава познатия ефект на Доплер - повишава се височината на тона (акустичната честотата), заедно с което се редуцират, като се повишават и излъчената мощност и интензитет на клаксоните и свирките на бързо движещите се превозни средства, но за кратко време, като съгласно изложеното по-горе, при отдалечаването се получава по-ясен обратен ефект, при който височината на тона (акустичната честота) и интензитетът бързо спадат до много ниски гранични стойности, но за по-продължително времетраене.
*В областите, написани с подчертан удебелен шрифт са направени подобрения и теоретични открития
Аналогичен ефект се получава и при светлината, съгласно изложеното по-долу (вж. изразие /2.4/ и /3.5/): при приближаване на един светещ или осветен космически обект, движещ се с постоянна скорост неговите параметри (размери, скорост и др.) непрекъснато фиктивно нарастват, съответно при отдалечаване тези параметри намаляват, но фотоните (съгласно законите за запазване и съхранение на работоспособността им и теорията на Макс Планк) не изменят своите кванти и моноимпулси. При това, поради фиктивното (само визуалното) нарастване на скоростта, освен масата - инвариантното количество на материята на тялото, не се променя и неговата тотална външна енергия, равна на потенциалната (орбиталната) енергия П, зависеща от разстоянието от центъра на отправната система до тялото и от инерцията*
j=K/2v=mv=p
на тялото, следователно на количеството на движение, характеризиращо инерцията, еквивалентна на импулса p. При въздействие с отрицателно ускоряване (забавяне и спиране) и при удар, импулсът е:
p=j=mv=Ft, съответно и импулсната сила F=dpdt,
се изразходват частично или почти напълно, като се изменят или почти анулират в зависимост от времетраенето tnn на действието.
Аналогично положение съществува и при електродинамичната полева редукция при електрическите трансформатори, при които се получават положителни и отрицателни трансформации на параметрите на тока от движещите се електрони - отрицателно заредени частици с елементарен отрицателен електричен заряд е, притежаващи най-малката единица за маса** m=1 [бр. електронни маси]=9,109534.10-28 [g.маса], пропорционална на инерцията на масата на един електрон, но се запазва тяхната енергия и импулс.
Информацията за параметрите на физичните системи (инерциални и полеви) за даден момент, се възприема трансформирана, но с някакво закъснение, поради което се отнася за минало време - когато излъчващата физична система е била на мястото на тяхното излъчване.
Когато една физична система, източник или отражател на индукции (динамично-полеви сили или импулси) се отдалечава, скоростта й е положителна v=+v, нейните надлъжни размери се възприемат като по-къси, вследствие крайните скорости на лъчене - емисиониране образите на кръга или на сферата, поради надлъжно скъсяване визуално ще изглеждат елипсовино сплеснат кръг (дегенериращ в отсечка), съответно сплесната сфера, а цветът им ще претърпи “отместване” към червено и пр.
*И до днес тези величини са дефинирани точно и и прецизно само от Нютон.
**Тази тегловно определената “маса” е пропорционална на инерциалната маса на електрона и всъщност представлява електрогравитационна сила при коефициент на пропорционалност за маса на електрона: m=Z=1 (измерена от Миликен  вж. т. ).
За да се вникне още по-добре в понятието динамично-полева редукция, по-долу аналитично геометрически е разгледан случая а) за кинематична динамично-полева редукция при движение на физична система спрямо неподвижно поле към наблюдателния пункт - приближаване. За разкриване на истината за този случай, физико-математичният анализ е изграден много подробно, предимно чрез сигурно установените принципи на логиката, допълнително изяснени от Роджър Бейкън, Френсис Бейкън, Леонардо да Винчи, Хамилтон, Максуел и др. и стабилно фундаментирани на директивата на Нютон - “Без хипотези!” (вж. т. 2.1).
В новоизградените теории посредством физико-математическите интерпретации се доказва по много начини, че за конкретен феномен:
- не е възможно истината да бъде парадоксална - едно твърдение е или истина или абсурд;
- всякакви субективни твърдения, мнения, идеи, постулати и други догадки са хипотези, които обикновено се оказват парадоксални (несъстоятелни - абсурдни);
- истината за едно нещо е само една - няма две или повече истини, няма “относителни” или частни истини.
Освен това, принципите на логиката изключват възможността истината да се позовава на каквито и да е мистики, догми или суеверия (въпреки парадокса, че самият Аристотел, съвършенно изградил логиката, нелогично приема абсурдният постулат за тяхната уж “реалност”  т. 1.2).

Кинематична (надлъжна) динамично-полева трансформация

Динамичните влияния между материалните тела се предават посредством местните среди с постоянна скорост, зависеща от динамичните параметри на съответните среди (силови полета). Получените силови полеви въздействия не се проявяват мигновено, а с някакво закъснение - след изтичане на промеждутък от време, в зависимост от скоростта на информацията т.е. от динамично-полевата акустична или електродинамична скорост.
Образите и местоположението на физичните системи, заедно с другите параметри се предават (съобщават) с информационна скорост с, която е скорост на лъченето (емисията). Всички електродинамични (силови от електрическо естество) въздействия и образите между физичните системи се предават с информационната (съобщителната) емисионна скорост - скоростта на всички eлектродинамични индукции, която е и скорост на всякакви електродинамични лъчения (емисии): светлинни (фотонни), радиотелевизионни, радиационни (но без съпровождащите ги потоци от инерциални частици), гравитационни и др.
Следователно физичната система не е на мястото, на което тя се възприема (чува или вижда), а е толкова по-напред, колкото е по-отдалечена от наблюдателния пункт. Поради това получената от нея информация за време е за минало време. Например времето, отчетено посредством телевизионно предаден образ на часовник, при равномерно движение на една материална система (с постоянна скорост) в неподвижна среда спрямо пункта за визуално наблюдение, ще изглежда, че изостава, при това ще изглежда, че системаата се движи закъснително (съгласно изводите по фиг. 2-1 по-долу). Надлъжният размер на системата ще изглежда толкова събран по-скъсен и повече от към задната си част, колкото е по-отдалечен и по-изостанал от действителното си положение. При това телевизионно регистрираното “местно” време ще се възприеме едновременно с образа на часовника, т. е. часовникът ще показва минало местно време, когато материалната система с часовника са били на мястото, откъдето се излъчва информацията. Наистина телевизионният образ на часовнника ще показва “местно” време, но не действителното за момента време и място, а минало местно време и място.
Съществуват три основни случая за възприемане на информации между относително движещи се материални системи и тела, излъчващи или отразяващи някакви неинерциални електродинамични лъчения: фотонни (моноимпулсни), електрични (синусоидални, незакономерни, непрекъснати постоянни) и пр. в електродинамичните среди или звукови лъчения, съответно в материалните инерциални полеви среди:
a/ Наблюдаваното тяло се движи, а отправната материална система с наблюдателния пункт е неподвижна спямо околната среда;
b/ Наблюдаваното тяло е неподвижно спрямо околната среда, а отправната материална система с наблюдютелния пунт се движи;
c/ Наблюдаваното тяло и отправната материална система заедно с наблюдателния пункт се движат с различни скорости спрямо околната среда.
При “парадокса на близнаците” са в сила: за неподвижния спрямо земята брат, останал на нея - случаят а/, при което за наблюдаваното подвижно тяло с пътуващия на него космонавт, негов брат-близнак е случаят b/, а за брата-космонавт точно обратно - тялото, на което той се намира за него е неподвижна отправна система, а земята се движи (се отдалечава) относително него. Следователно пълната симетрия на ситуациите показва, че между тях не съществува никакъв парадокс.
Поради физико-математическа аналогия на явленията за светлината и звука, физико-математическите изводи и принципи за звука са валидни и за светлината и обратно. Следовтелно става възможно изведените физико-математически зависимости и принципи да се интерпретират или проверяват експериментално посредством по-удобвия за целта начин: акустично или електродинамично.
Изясняването на истината за трансформациите на образа и параметрите показва несъстоятелността на “релативистиката” на Айнщайн, валидна само за електродинамични трансформации при отдалечаване (“+”) на физичните системи, според която при движението на космическите тела, “времето за тях тече по-бавно”. В действителност обаче, съгласно изложеното, времето не тече по-бавно, а само асоциативно са трансформирани интервалите от време (а не времето), тъй като те са възприети електродинамично (оптично, електрично, магнитно и пр.) или акустично (слухово) посредством съответната информационна скорост сi. По-долу с интерпретациите на принципиите на трансформациите /3.3/,/3.4/ и /3.5/ се покзва, че при означаване на скоростите за отдалечаване с (+), а за приближаване (-) {с означение ?}, отдалечаването ще се възприема, че става много бавно за много дълъг интервал от време *, т. е. скоростта ще бъде по-бавна, а не че “времено ще тече по-бавно”. Но такъв абсурд не се получава, тъй като съгласно теорията за относителност на параметрите на Г. Галилей, същите ситуации ще се получават и при наблюдение на земята от космическо тяло. Не е възможно времето на космическото тяло да тече по-бавно отколкото на земята и същевременно времето на земята да тече по-бавно отколкото на космическото тяло. Времето е единствената независима променлива величина - абсолютно независим аргумент, чрез който, обаче посредством времеинтервали от него и чрез физико-математически зависимости може да се изразят параметрите (местоположенията и състоянията) на всякакви физични обекти. При това дискретният времеинтервал t21 (а не независимия аргумент - времето t) може да бъде непряка, обратно зависима, функция (кофунция) на някаква променлива величина. Например скоростта на светлината сi=S21/t21 зависи от времеинтервала t21, а той не зависи пряко от нея, но може да се представя като обратна функция (кофункция) от нея чрез друг параметър:

t21=S21/v=v/а21=А/F21=......=А/P21=W/P21=р21=...

На фигура 3-1, аналитично геометрически / е показана трансформацията за случай а/ - относно надлъжна трансформация - скъсяване (редукция) или удължаване (отрицателна редукция), вследствие трансформация на дължината при отдалечаване на една отсечка с дължина L движеща се (за опростяване на интепретациите) по хоризонтална права линия С0, успоредна на абсцизната ос Oх на координатна система Oхуz, при която оста Oz е вертикала към неподвижния пункт за наблюдение O. Посредством редуцираната отсечка ВА, масщабно e изобразен един от редуцираните праметри на конкретна физична система (вж. по-горе) - в случая редуцираната (трансформираната) дължина L=ВА на реалната длъжина L=ВА=В0А0=2С0А0 , насочена по посоката на нейната реална скорост v =s/t (за времеинтервала t =2t ), или на нейната реална постоянна инерциална скорост v =v0.

*Съответно обратно: приближаването ще се възприема, че става за много кратък интервал от време.
Наблюдателният пункт О служи за начало на полярната координатна система с полярни координати    0 и   0, при начални полярен радиус  0=z0 и начален полярен ъгъл 0= 2.

Трансформираното разстояние между дветe точки B и А се определя посредством отсечката ВА=хВА=vВАt=vВАtВА (където t=tВА), масщабно равно на изминатия трансформиран път хВА=хАхВ от нея при трансформирана средна скорост vВА=хВА:t спрямо реалната постоянна инерциална скорост v=v0 по посока на лъченето (контактна звукова или оптична силово-полева индукция), където знаците  важат: плюс(+) за отдалечаване(-), а минус (-) за приближаване(),.
Съгласно фиг. 3-1, следва постоянното отношение:
хВА:vВА=хВА:vВА=хВА:vВА=хВА:vВА=хВА:vВА=tВА=t
- трансформирани начално, средно и крайно положения на трансформацията на коорднатите на точните А0, С0 и В0, при преместването на средата (центъра) на физичната система от точка С0 до редуцираната точка С, респективно зрително (оптично) или звуково (акустично) регистрирани или изчислени, въз основа на изведените по-долу изрази;
v=(sАsВ):(tАtВ)=sАВ:tАВ
- скорост на всякакво преместване на точка В от физичния обект, отчетено посредством трансформираната отсечка ВА=хBA=L, пряко (независимо дали преместването е по права или крива линия) между двете положения на точка В  от първоначалното й положениие В0 до полжението й в точка А;
c - скорост на комуникацията, равна на скоростта на индукцията, която за излъчващата диполна система е праволинейната еднопосочна електродинамична скорост (c=cе) на отдалечаване (+) на нейните фотони, съответно за звука е акустичната скорост (c=cа) на разпространение на фононите по закона на Паскал - винаги положителни скорости на отдалечаване спрямо излъчващата или отразяващата светлината, съответно звука физична система;
/3.1/ == =cos=1,2=хBA/( EA)=хA/(A)
- съотношение (не е ъгъл!), между скоростта v=.c на физичната система и съответннат скоростт cK на комуникацията, коeто има две противопосочни симетрични, равни по абсолютна стойност значения, определими аналитично геометрически - чрез определане пресечните точки хB и хA на окръжностите с полярни радиуси A=ОА и В=ОВ=ОD=D от полярната координатна система с полюс  точката О и правата z=O или алгебрично - по метода на Виет може да се изразят с корените на квадратното уравнение:
2+12=[х2+х (х)]/ЕA2=0, където: х=хBA=L=L1,2;
 ЕA =AD=AВ; хBA=хАхВ; хВA/ DА=хBA/ DA и т. н. (вж. фиг. 3-1);
L1,2=L=vtВА=ВА=хBA=.ctВА= DA= DAcos

- дължина на отсечката ВА (обекта), масщабно равна на действително изминатия път на точка B до положението й, когато стига в точка A, при движение със скорост v=.c, при което в зависимост от посоката на движението, отсечката В=ВА има тези два равни по абсолютна стойност противопосочни (симетрични) образа, корени на квадратно уравнение:
L1=+BА=хBA=+L=+vtАВ и L 2=ВА=АВ=хАB=vtАВ=L ,
което може да се определи и реши алгебрично или графично;

=arccos =1,2
- ъгъл между векторите v и с (или );
L=L 1,2=ВА=хВА=v1,2tВА=1,2ct1,2=ВА1,2
- дължина на изминатия път на точка B (при отдалечаване, знак “+”) от положението й B1 до положението й B2 в точка АB2 или обратно, т. е. tВА=tАВ (за приближаване, знак “”) при скорост v=v=v1,2, за времеинтервала: t=tВА=t1,2, при което в зависимост от посоката на движение, изминатия път (отсечката) L= L1,2 има два равни по абсолютна стойност противопосочни (симетрични) образа, корени на квадратно уравнение, изразими и решими графично и аналитично:
==1,2 = =cos

В0В=хB0В=vtВ0В=В(v)/c
- предварително изминат път на точката В0, движеща се със скорост v и след времеинтервал tВ0В стига до началното си положение В, след което за интервал от време t1,2, изминавайки пътя s1,2= L1,2 от точка В стига до точка В2А, от която след емисионирането на образа й при скорост c към точка O за интервал от време tAO пристига в нея, тогава точка В2А може да се изрази чрез полярния радиус:
OА=А=ct
следователно общото времетраене t за съобщаване на образа на тялото или отсечката с истинска дължина L=ВА до пункта O от началния момент tВ представлява сбор:
/3.2/ t=t+t=A/с=(AВ2+В2)/с
където:
t=tBА=xBА/(v)=L/(v)=(t Bt ВА)=t Аt B2=(A  В2)/с=AВ2/с
- времетраене за придвижване на точка В със скорост v до положение В
едновременно с емисионирането на образа на точка А със скорост с до положение В2 и
t 2=В1/с=В2/с
- времеинтервал, необходим за едновременно емисиониране на образите от точките В1 и В2 със скорост c до наблюдателния (базов) пункт O.

+= /2; = /2; 0= В1 sin(2 );
Фиг. 3-1
Отсечката ВА може се използува мащабно не само за изминатия път sВА=хВА, но и за други параметри, пропорционални на пътя или функции от пътя и други (съгл. Галилей). Например: v=sВА/tАВ - средната скорост, a=аВА=sВА/vВА=sВА/tАВ2 - средното ускорение, f=mа=e2/2=eЕ - електрична сила, E=e/2=f/e=ma/e - електричен интензитет (представляяващ електрично ускорение) за един фотон.
Респективно един светещ физичен обект, излъчващващ Z бр. фотони ще притежава:
- мощност WАВ=f/tАВ за един дискретно ограничен електродинамичен моноимпус pnn (фотон), излъчен към неподвижен наблюдателен пункт с дискретно ограничена доминираща спектрална честота nn и съхранява дискретно ограничена (дозирана) порция светлинна (топлинна) енергия  квант светлина (топлина): Q n=h n .
От фиг. 3-1, въз основа на правоъгълните триъгълници BDА и BDВ с обща височина BD=hD=Lsin, следва:
AD=АD=DА=АВ+ВD, АВ=(LL)/ и ВD=ВD=ВD=hDtg=Lsintg
тогава:
DА=L/sin=(LL)/ +Lsintg,
последното уравнение, след деление на Lcos , придобива вида: ?
L:L=1L:Lcos+L:L.tgtg.L:L, откъдето се определя cъотношението =L:L между редуцираната  скъсена при отдалечаване (“+”), или съответно, удължена при приближаване (“”) трансформирана (отрицателно редуцирана) дължина L=ВА спрямо истинската дължина на отcечката L=ВА:

= L:L=1cos(1tgtg)

което аналогично на /3.1/ представлява уравнение с две двойки симетрични корена:
1,2=1cos(1tgtg) и 3,4=1+cos(1tgtg), които от своя страна също имат по два корена, тъй като  има две посоки: ,

Съгл. фиг. 3-1 и изведените въз основа на нея по-долу изрази /3.3/ и /3.4/:
1,2= и реципрочният на него 1,2*= ,
основно интерпретирани, прецизно корегирани и пригодени за универсално прилагане, не само за ъгъл =0 между скоростта v и посоката на полярния радиус-вектор A на отправната координатна система, за който фактически важат изведините от Доплер и Лоренц принципи, но и за произволен ъгъл , където:
=cos2(1tgtg) - функция на ъгъла =arccos и редуцирания ъгъл , под който се вижда центърът на тежестта С на редуцираната отсечка L=АВ, а С е център на тежестта (в средата) на истинската отсечка L=АВ, изразяваща дължината на движещата се със скорост v физична система, за информационни скорости: с=са=333 м/s акустична или съответно: с=сЕ  с0=299792548 м/s електродинамична за вакуума (i=0);
1,2 - съотношение между един редуциран и съответния истински параметър на една физична система при относителното й движение спрямо отправен пункт, неподвижно закрепен към земята (съгл. Г. Галелей);
1,2-1- съотношение между един редуциран и съответния истински параметър на една физична система при относителното движение на земята, спрямо отправен пункт, неподвижно закрепен към друга физична система.
Изразите за 1,2 и реципрочният на него 1,2-1 (/3.3/ и /3.4/) дават еднакви резултати, което се потвърждава и от теорията за относителността на параметрите на Г. Галилей.
След полагане: =cos(1tgtg) по формулите на Виет се получава биквадратно уравнение с четири корена:
12=4=1234, където:
1=+1, 2 =+1+, 3=1+, =14
Следователно:
L2=xВА2=(xAxВ)2=2 L2=[12cos2(1tgtg)2]L2=(12)L2, където:
=v:c=cos=1,2, тогава: =cos2(1tgtg), съотвено: L 1,2,3,4= L,
откъдето следва основният принцип за трансформациите, наблюдавани от отправния пункт  в случая от земята  случай а/

/3.3/ 1,2,3,4 = =L:L=v:v=p: p=:=E:E=f: f=W:W=......=t:t
при което: p: f=p: f или f: f=t:t, следователно от земята при v<c фиктивно ще изглежда, че обектът е по-къс, че се движи по-бавно  с по-ниска честота, интензитет, импулсна сила и пр. и е погрешно да се приеме, че времето (вместо времетраенето) при него тече по-бавно t>t, т. е., че скоростта не се тансформира (редуцира) t=L/v, тъй като скоростта v се определя посредством местното времетраене t при отправната координатна система: v=L:t, а редуцираната скорост v  от редуцираната дължина L и редуцираното времетраене t= L/v.
При v<c се получават два реални корена: “+” за отдалечаване () и “” за приближаване ().
При приближаване на една светеща материална система: галактика, тяло, електрон, самолет и пр., движещ се със скорост v<c, след отминаване на точка О, за кратко време t=О/с се получават неговите редуцирани образ и други параметри (енергия, импулс и пр.) за = до 0  мигновен ефект с много голями: мощ, интензитет, честота, дължина и пр., насочени по посока на скоростта. След отминаването мощта, интензитетът и честотата (акустична, съответно спектрална) се понижават или затихват , а дължината фиктивно се скъсява.
При преминаване  приближаване и отдалечаване на физичен обект: светеща материална система, галактика, тяло, електрон, свързвуков самолет и пр., движещ се със скорост v>c, обаче, след отминаването на точка О, заедно с имагинерния образ, мигновено, за извънредно кратко време t=О/с се получават неговите редуцирани образ и други параметри (енергия, импулс и пр.) за = до 0 и от 0 до +, с приведени извънредно много голями: мощ, интензитет, честота, дължина и пр., насочени обратно на действителната скорост, при което редуцираното приближаване се възприема като отдалечаване (!).
При скорост c близка до информационната звукова c  cа(акустична) или електродинамична c  cе (светлинна, електрична, електромагнитна, радиотеливизионна, гравитационна и пр.), се получава респективно, звуков, електродинамичен (светлинен и пр.) “бум”  отрицателно редуциран (увеличен), мигновено излъчен многократно по-мощен параметър.
При скорост v  c: една отдалечаваща се светеща материална система се асоцира визуално като светлинен “бум”  появявя се за миг мощно светеща линия, насочена от най-близката до зенита точка О към далечината (+ ), накъдето намалява интензитета си и изчезва, при приближаваща се светеща материална система се асоцира приблизително същият ефект: визуално като светлинен “бум”  появявя се за миг мощно светеща линия, насочена от най-близката до зенита точка О към далечината (+), накъдето намалява интензитета си и изчезва, следователно приближаването се възприема като отдалечаване; при аналогичния акустичен случай, звукът на свръхзвуков самолет не се чува докато не бъде отмината точка О, след което се чува звуковия “бум”, насочен обратно на скоростта. Звуковият “бум” се придружава от канонада гърмежи, отражения от планините и от плоскостие на сградите, особено в градовете и изчезва в далечината, съответно +. След него се чува само редуцирано отслабващият звук на отдалечаващия се самолет. В тези случаи физичните обекти не са на мястото, откъдето се излъчват и не стават по времето на възприемане. Асоциацията е за минало време и за отминато мeстоположение.
При скорост на отдалечаване v>c на приемателния пункт от базовата (отправната) точка О, се получава имагинерен корен, тъй като е невъзможно индуциращият физичен обект да го настигне  не се предава и възприема никаква асоциация, като образ, силово въздействие или друг параметър в резултат от динамично-полева индукция.
Радикалът /3.3/ представлява универсален променлив редукционен модул, който изразява съотношението на редуцираните спрямо истнските параметри на всякакви движещи се физични обекти, наблюдавани от неподвижна точка в неподвижна среда  случай а).
Случай b) се получава от случай а) след като информационната скорост c на местното поле се сумира с транспортна скорост v на подвижния за случая b) наблюдателен пункт, при което се получава резултантна информационна скорост: сi=с(v), тогава:
1i=1 = =(1+ )1
1+i=1+ = =(1 )1
1i2=i2=i1i2=2=(21)2=(12)1, откъдето след коренуване се получава формулата за обобщения принципът на теорията за относителността на параметрите на Г.Галилей:
/3.4/  = L: L=
където:  - коефициент (за който се спомена) за случай а), отнасящ се за наблюдение на физичен обект от неподвижен спрямо земята наблюдателен пункт О, съответно: i - коефициент за случай b), отнасящ се за наблюдение на земен обект от подвижен спрямо земята физичен (земен или извънземен) обект, в който се намира пътник, наблюдаващ земята, т. е. точно обратно на обяснението на Айнщайн: ще се получава, че времето тече по-бавно на земята, а не при пътника-космонавт, дори и това няма да е точната истина, защото редукцията е трансформирана (недостоверна) информация. Фактически времето не тече никъде по-бавно, а тече абсолютно еднакво навсякъде, низависимо от каквито и да е условия (!).
Лявата страна на уравнение /3.4/ се отнася за случай а), относно наблюдение от неподвижната земя на отсечка върху движещо се със скорост v спрямо нея тяло, а дясната страна касае случай в), относно наблюдение на движещата се със скорост v земя от пункт, неподвижно свързан към извънземно тяло. Уравнението обобщено изразява редукцията на една отсечка, мащабно представляваща параметър на конкретен физичен обект, разположен например върху една космическа материална система, наблюдавана от друга такава, при относителната скорост v на едната спрямо другата, в съответствие с принципът за относителност на параметрите на Г. Галилей.
При ъгъл =0 следва е=, тогава от израза /3.3/ се получава първият и основен принцип на Доплер  случай a) за редукция на честоти:
/3.5/ nn =n n =nn  (1v:c)=[+(1+)][(1+)]
където съотношението: nn : nn = ? представлява квадратно уравнение c два корена, тъй като информационната скорост е само в посока на излъчването, при което знакът минус () пред корена отпада, като при v>c дава имагинерна стойност, поради невъзможност информацията да достигне физичната система.
От имагинерните корени за v>c (излъчващото или осветено тяло на основния принцип /3.3/ на динамично-полевите редукции Айнщайн заключава, че е невъзможно да има по-голяма скорост от светлинната и едностранчиво, неизчерпателно и нелогично дефиннира своя фатален (за развитието на науките) “постулат” (хипотеза) за скоростта на светлината:
“Скоростта на светлината не зависи от движението на източника”.
Тъй като принципите за електродинамично-полеви и акустичните редукции са анапогични, би следвало и скорост по-голяма от акустичната също да не е възможна, което е явен абсурд. Освен това скоростта на светлината е по-голяма в по-редките среди. В никое пространство няма абсолютен вакуум, поради което винаги cЕ<c0  която е електродинамична констаннта за абсолютния вакуум, но дори и в безвъздушното космическо пространство не е абсолютен вакуум.
*Обстоятелство, опитно установено през 1851 г. от френския физик Арман Иполит Луй Физо.
За движещите се води на земята електродинамичното поле Е има приведена скорост, зависеща главно от огромната парциална приземна компонента, влияеща на скоростта на светлината (индукцията).
Върху резултантна скорост на светлината сR на една среда с относително неподвижно местно силово поле, носено от материя с много голяма маса М, компонентата на скоростта на материя с незначителна маса m спрямо нея, движеща се с относително незначителна скорост (напр. за течащи със скорост vf води или ветрове на земята m:M0 и vf :сR0), влияят макар и извънредно много слабо.
Въпреки това, има галактики, които спрямо отправните (базови) материални системи се движат с многократно по-високи скорости от светлиннната. Ето защо Айнщайн погрешно постулира, че “няма скорости, по-големи от светлинната”.
Този “постулат”, както и всички постулати, явно е погрешна хипотеза и дори не може да се нарича “постулат”. Скоростта на светлината е електродинамична скорост на индукциите и комуникациите. Тя представлява различен относителен параметър спрямо относително дижещи се един спрямо друг физични обети.
Например неинерциалните (нематериални) динамично-полеви физични системи компоненти на светлината  фотоните, които формират светлинните лъчи се пресичат като се разминават безпрепятствено и притежават относителни скорости едни спрямо други, както и спрямо каквито и да са физични системи. Следовотелно и светлината има относителна скорост, която зависи от относителната скорост между източника и приемника, транспортирани в полетата, носени от местните материални системи, които я пренасят с резултантна транспортна скорост*, зависеща местните електродинамични константи. В полета на големите космически материални системи местната скорост на светлината не е константа, а спесифичен анизохронен променлив параметър, независим от времето. Ето защо цялата релативистика е основана на една съвсем объркана хипотеза. Това се изясява и посредсством настоящите методологични физико-математически интерпретации доказани още по-сигурно.
Изразът /3.5/ се получава директно и от правоъгълните триъгълници АOO и  BOO, фигура 3-1, от които следва:
L2=A2hO2, L=(AЕ)/cos, hO=Asin=хАtgВхВ=хВ[cos(+2)1], L=хАхB=хАBcos=EА=(AЕ)cos и хB=Еcos=htg+hcotgtg,
откъдето при =0, следва: =0; хА2хВ2=хА2[cos2(+2)1].
/3.5/ L:L= =(1+v:c)(1v:c) =( )(+ )( )(+ )
Случаят c) е смесен  едновременно действуват случаите a) и b).
Съгласно теорията на Галилей за относителността на параметрите и закона на Нютон за всемирното привличане, подобно на реверсионното махало съществува относителност, синхронност и конюгованост на параметрите на квазиизолирани двойки тела и материални системи (т. 3.1), тогава от израза /3.4/ следва (:
 n= n(1 ):(1 )
С квадратното уравнение 2=1,2=(1+v:c)(1v:c) принципът на Доплер /3.5/ е изразен посредством трансформацията /3.4/ на Лоренц и обратно трансформацията /3.4/ е изразена посредством принципа /3.5/ на Доплер, без да се взема предвид имагинерната стойност. Уравнението /3.5/ се потвърждава от изразите /3.1/ до /3.5/ посредством субституцията 1v:c=sin:
2=( n: n)2=(1+ )2= =(l: l)2= , следователно: ? ? ?
/3.6/ = L :L = n: n=    = n
получава се трансформацията /3.5/ на Лоренц, която е основа на теорията за трансформациите на динамично-полевите индукционни лъчения  информации за физичните системи, корегиран и достоверно, по-обобщено и напълно изяснен. За да не се допуска грешка, при определянето дали трансформацията е положителна или отрицателна, (редукцията съотнвентно e скъсяване или удължаване), трябва да се имат предвид законът за инвариантност (абсолютно постоянство) на масата на различните превъплъщения на материята и законът за запазване на енергията (работоспособността на материята при инерцията й) и превръщането й в кинетична, потенциална, топлинна (електродинамична) енергия или работа или в импулс.
От изложеното по-горе следва, че изразите /3.1/ до /3.4/, валидни за всички силово-полеви комюникационни (информационни) параметри, се изразяват най-общо посредством принципите на Лорeнц  изразите /3.4/ и /3.6/ за динамично-полевите редукцирани преобразувания на информациите.
При отдалечаване v=+vc, модулираните честоти (цвят, респективно тон) на моноимпулсите на фотоните и респективно фононите компонентите на светлината и съответно на звука) се преобразуват като се редуцират и стават все по-ниски, достигайки до границата от два пъти по-малки (по-ниски) стойности на честоти, интензитети, мощности, дължини, скорости и изминати пътища на излъчващите (инерциални) физични обекти и др., за сметка на времетраенето и надлъжните размери на излъчените (динамично-полеви) физични обекти: фотонните, фононните и др. импулси и сили. При отрицателна скорост  приближаване, по-голяма от информационната се наблюдават обратни ефекти  редукцията на параметрите е отрицателна: вместо приближаване се наблюдава отдалечаване, отслабването на интензитетите, силите и мощностите нарастват многократно, при това и образът на физичния обект е завъртян на 1800. При отдалечавене v се получава съответно мигновен звуков или светлинен бум, с извънредно удължаване на физичната система. При звука се чува мощен гърмеж придружен от канонада от по-слаби гърмежи, дължеща се на отражението на звуковете от различни плоскости. При светлината се получава мигнновено мощно светеща дълга права отсечка с отслабващ и към края си изчезващ интензитет.
Когато една материална система се приближава, т. е. се движи с отрицателна скорост vсR, надлъжните й размери се трансформират отрицателно  обърнати на 1800. При скорост v, близка до емисионната сi се получава светлинен “бум”  мигновено (за извънредно кратко време) светкавично движение на физичния обект в нереална, противоположна на истинската посока, придружено с многократно нарастване на светлинния интензитет и мощността на фотоните  напречните електродинамични импулси, с което в същност многократно нарастват всички техни мигновено проявени параметри на светене, спектрална честота, гъстота на спиралните навивки и пр.), като за сметка на времетраенето мигновено се появяват извънредно дълги и много тесни светли линии, при което приближаването се трансформира и става отрицателно  възприема се като отдалечаване.
Динамичните редукционни трансформации са природни явления, които се получават при дистанционно действие (далекодействие) на сили. Поради крайните информационни скорости на електродинамичните и акустичните явления, всеки физичен обект при статична трансформация ще се възприема, че е толкова по-далече или по-близко, а при кинематична трансформация че се отдалечава, съответно приближава толкова по-бавно или по-бързо, колкото повече, съответно по-малко време е необходимо информацията за него да се трансемисионира до приемателния или наблюдателния (отправния) базов пункт. Например едно тяло, отдалечаващо се или приближаващо се с постоянна скорост v, ще се възприеме, че се движи равнозакъснително, съответно раноускорително (вж. изводите по-долу за кинематична трансформация). Така, че променливите величини (параметри), функции на пространството и времето, ще се трансформират статично оптично (напречно) или кинематично (надлъжно).
Основни закони при динамичните трансформации са законът за запазване на масата на материята и законът за запазване на енергията, съгласно които е изключено при тях масата и енергията да не се запазват. Трансформират се (надлъжно и напречно) размери на телата, но количеството на атомите, неутроните, протоните и активните орбитални електрони не се поменя. Не се променя и общото количество на макар и взаимно неутрализираните електрични заряди на електрон-позитронни двойки, съдържащи се в нуклеоните на атомите (и неутриното). Неутрализират се само различни по знак: плюс (+) или миус () силови заряди, но не и количеството на масата на материята, Те продължават да потенциално да съществуват в неутрализирано състояние, поради това химерите относно “анихилация” и “раждане” на масата и за превръщането й в енергия и обратно са абсурдни.
Законът за запазване на масата (количеството на материята) и законът за запазване на енергията от векове са най-сигурно научно установени принципи на природата. Количествено физичните обекти (инерциални и полеви) са постоянни величини (константни), независещи от времето и пространството. Масата (количеството) на материята на всеки инерциален физичен обект е инварианта, независеща от времето величина (вж. т. 2.2 и т. 7.1). Докато енергията приема три различни състояния: кинетично, потенциално статично и потенциално индукционно-импулсно. Материята приема най-различни външни форми и превъплъщения, но масата й е инвариантна величина  тя не претърпява никакви промени или метаморфози. При това единствено времето е абсолютно независим променлив аргумент. Но то може да се представя и като непряка, обратна функция на всяка величина, зависеща пряко от него. Всички параметри на променливите физически категории са преки функции на времето. В цялата вселена времето тече абсолютно еднакво, синхронно и равномерно. Възприемането на две абсолютно едновременни събития от различни разстояния, дори и при еднакви емисионни скорости не може да се отчете като едновременно. Абсолютната едновременност на две събития се установява визуално или акустично, само ако се наблюдават от еднакви разстояния r=r=r0 от тях, при еднаква емисионна скорост (т. е. само при обща изотропна среда). Тя може да се установи и посредством изчисления, въз основа на настоящата теория. В противен случай по-близко отстоящото събитие (и то само при обща изотропна среда) ще се възприеме по-рано, т. е. ще изглежда, че събитията не са едновременни.
Следователно не са верни и другите твърдиния  фикции на Айнщайн, според едната: “едновременността е относително понятие” (според нея “няма абсолютна едновременност, което е абсурд), а според другата: “енергията е еквивалентна на материята” (което е абсурд, защото енергията е само свойство на материята и не може да бъде еквивалентна на нея).
Поради това, че при конкретна скорост параметрите на всички физични обекти: инерциални и неинерциални (полеви) се възприемат асоциативно електродинамично, както и акустично, недействително визуално или звуково трансформирани разтеглени или скъсени, при което се възприемат съответно за по-дълго или по-късо време, без да се изменят количествено масите на инерциалните обекти, както и импулсите и енергията (работоспособността) на динамично-полевите физични обекти. Те са постоянни величини.
Тъй като съществуват два начина за емисионно предаване на сили и импулси  електроиндукционен и звуков, динамичните трансформации са два вида: оптични (електродинамични) и акустични.
По отношение на взаимното положение на физичните обекти динамичните трансформации биват: кинематични и статични
В Теорията на динамично-полевите трансформации се третират общобщено динамично-полевите (силово-полевите) трансформации на параметрите и функциите (зависещи от параметрите) на всички индукционно трансемисиониращи се електродинамични сили и импулси: електрични, магнитни, гравитационни сили, импулси и моноимпулси (фотони и др.), които се получават при движение и покой на материалните системи (тела, облаци, молекули, атоми, електрично заредени елементарни частици и пр.), както и контактно предаваните в материалните среди (планета, надлъжно проводяща материя и пр.) на звукови (акустични) импулси на акустични полеви силови обекти (фонони), получени при диженията и вибрациите на телата. Ефектът на Доплер и трансформациите на Лоренц са спесифични частни случаи на трансформиране на параметри на емисиониращи се електродинамични (светлинни, електрични и магнитни импулси) и акустични обекти  полевите сили, компонентите на светлината и на звука (фотонтите и фононите).
Според постулатите на “релативистичната теория” на Айнщайн “скоростта на светлината не звиси от движението на източника ” и “скоростта на светлината е постоянна.
Това, обаче, не е точно така, тъй като дефинициите са непрецизни и непълни, защото:
 ефектът на Доплер5 показва, че скоростта на светлината зависи именно от движението на източника, когато се излъчва от относително движещи се източници (т. 2.3).
 скоростта на светлината е постоянна само в една конкретна местна (статична) изотропна среда, при лъченето през среди с различна изотропност обаче,тя е различна, тъй като се променя в зависимост от различните местни оптични константи, които в този случай се превръщат в променливи аргументи-параметри;
 светлината е електродинамично лъчение, емисиониращо топлинна енергия, чиито неинерциални електродинамични (полеви силови) компонети  фотоните в конкретен момент се намират на конкретно място от пътя си;
 светлината се пречупва*, когато се лъчи през различни анизотропни среди, свързани към космическите тела в тях (носители на силовите полета), около които се формират огромни полеви “космичеси оптични лещи ”, така че отклонението на светлината не се дължи на “гравитационно притеглянер на фотоните” като “частици ” (както твърди Айнщайн), а се дължи на природни “космически оптични лещи” (вж. по-долу), които са причина и за многократни пречупвания на траекторията на светлинните лъчи, причина за оптически възникнала поява на образите на едни и същи звезди, както и на цели галактики едновременно на две или повече различни места на небосвода, което се смяташе, че е някакво феноменно чудо или, че се дължи на “космически огледала”. През изотропните веществени среди и фононите, подобно на фотоните се емисионират праволинейно-транслационно. Макар и трудно доловими при звука, както е и при светлината, при придвижване на материалните системи (при звука изотропни системи от молекули на тела или молекули на флуиди), носещи акустичната плътност на материята на средата, се извършва транспортиране и на фононите, емисиониращи се в нея (феномен, появяващ се при вятър). Освен това и светлината (фотоните) и звука (фононите) се отразяват от гладките материални повръхности. От изложеното става ясно, че електродинамичните (светлинни) и акустично-динамичните (звукови) трансемисии се предават по най-различно извиващи се траектории, така, че скоростта на емисиониране  лъчене същевременно с транспортиране на фотоните на светлината (вж. т. 4.1), както и на
*Пречупващото действие върху светлинните лъчи отслабва с намаление на гъстотата на атмосферата и на интензитета на гравитационното силово поле (вж. т. 3.7).
фононите на звука, не може да се отчита само като транслационна по права линия с постоянна ско