Всичко, което казах идва от споменаването на масата и инертността. Тук не само аз споделям разбирането, че масата не е някаква неразбираема даденост на детектируемите обекти, а свойство, чието възникване се дължи на автокорелация (конволюция на една вълна със собствената си хронология във времето). Обектите, които имат маса са такива, които се движат в пространството със скорост по-малка от скоростта на тяхната конволюция във времето в същото пространство. Качествения фактор на автокорелацията зависи от дължината на конволюцията във времето и загубите в дължината на този период. Масата би трбвяло да е свойство идентично или пропорционално на качествения фактор. Качествен фактор не е измислено от мен понятие, нали разбирате, че става дума за същия дефиниран качествен фактор на системи като филтри.

В моите разсъждения не споменах, че отчитам фактът, че съществуват излъчвания. Това ме навежда на мисълта, че излъчванията са в следствие на крайност на капацитета на обема, който акумулира енергията на вълната с честота, излизаща от лентата на пропускливост на средата.

Това е частта, която е свързана с въпроса за вместимостта на кой да е относително устойчив обект.

А това, което го споменах в последната фраза - за устойчивостта - е също интересен въпрос. Устойчивостта би трябвало да е относителна спрямо детектор (наблюдател). И следва, че една черна дупка би трябвало да изглежда като разгъната вълна (фотони да речем) за определен детектор. Но ми се струва, че отново средата като проводник със свойството си закъснение определя граници на възможните относителни взъимно относителни състояния. А ето, от това ограничение на състоянията възникват специалните състояния на придобиване на качествен фактор и относителна устойчивост - инертност, - откъдето тръгваме да ги разтягаме тези...