"Само ако разграничаваме отделни събития, можем да говорим за промяна на техните състояния. "


по-точно е да се каже - самото събитие е промяна на състояние. Не е нужно да разграничаваме отделни събития, а отделни състояния. Именно приписването на различни състояния на едно и също тяло, води до идеята за промяна и движения. Ако обаче разглеждаме различните състояния като съвършено различни тела, то и движение няма да има. Просто във всеки момент ще имаме нова картинка, а не променена стара. Всъщност и идея за време няма да има - само последователност от картинки, които не успяваме да разглеждаме паралелно, а само последователно (в това се състои ограничението ни).

"Невиждайки (неразграничавайки) отделни събития, не означава, че те не съществуват. "


нито пък разграничаването на събитие означава, че то съществува :). Колко пъти да го повтарям: съществува се само по отношение на субект и никъде другаде. Ненаблюдаемите събития съществуват винаги като хипотези и никога "реално".
Останалото, което си написал не виждам по кой начин допринася за обяснение на движението и промяната на нещо въобще. Ти просто прехвърляш проблемите от видимата в невидимата област, където те продължават да стоят.