|
Тук си пак в десятката...за това става дума - коя е причината за феномена движение въобще, а не за конкретно движение. Причината за феномена движение не може да е движение. Т.е. тя не е събитие.
Само ако разграничаваме отделни събития, можем да говорим за промяна на техните състояния.
Въпросът за разграничаване ... никой не ще да го дискутира, ама ... си е важен. Щото сме крайно ограничени от усещанията си и ... "кво виждаме?" си е проблем.
нали, обаче, искаме да проглеждаме и ... малко по-напред, преди да са се случили събитията, да можем да ги предсказваме с определена точност - затова търсим правилата и си ги правим на "закони"...
Е, когато събитията се случват по-често, отколкото "често" ги наблюдаваме, то - те (събитията) се сливат в едно цяло - неразграничими стават за нас (кадрите на филмовата лента са отделни, но картинката на екрена е цяла - за нас, за ... муха, например, не е цяла, а накъсана).
Невиждайки (неразграничавайки) отделни събития, не означава, че те не съществуват. И затова "драпаме" към ситното - там е заровен феноменът движение - там знаем, че се движат отделните частички и части от частички, т.е., събитията там, дори и да са неразличими, се случват, в определена от законите причинно-следственост - благодарение на свойствата на тези частици.
Остава обаче, огромното съмнение, че ... най-най-ситното се движи:
при мен, това са частици на физ. вакуум. Пулсирайки със собствени характеристики около собствен център, те извършват въртеливо движение- това бихме видяли, ако можехме да разграничим отделните пулсации, бавно да се описват около център траектории, а като ги "забързаме" тия движения - ще виждаме обобщена картина - нещо като тороидална форма, с непостоянна ос на ротация, за всеки цикъл на пулсация.
Важен момент е, че частиците на физ. вакуум не променят местата си една спрямо друга. НЕПОДВИЖНИ са, няма пренос на частици от място на място...
Какво има, тогава?
Има пренос по тези частици на смущение: възбуждане на една от характеристиките за отделна частица, излъчване в околността й, поглъщане на излъченото от съседна частица, престой в нея, излъчване и т.н. - пренася се по пространствена винтова линия (предава се под постоянен ъгъл) едно смущение... Флуктуации във вакуума.
Важно е, че съседните частици на участващите в преноса, също нарушават собственото си равновесно състояние и реагират, като "се мъчат" да си запазят статуквото, тоест, ориентират се противопосочно на смущаващото ги.
(Известна е индукцията - индуцираният ток е с посока такава, че да създаде магн. поле обратно на създаващото - ЗАЩО? Ми, щото "имитира" движенията във вакуума...)
Но, ориентацията на съседите, е ... движение, на тяхните съседи - също, значи: ВЕДНЪЖ ВЪЗНИКНАЛО ДВИЖЕНИЕ Е НЕУНИЩОЖИМО , макар че цялото околно на смущението пространство се стреми да го унищожи. Това е фактически "вечният двигател" създаден върху вакуума...
Този "механизъм" на пренос на смущения по неподвижна пространствена решетка от частици, всъщност, се "наблюдава" и при макро-процеси, но ако са неразграничими - казваме, че макрото е ... неподвижно (стъклото), а фотоните преминават през него. Но пък те предизвикват ... фонони, които, ако са с достатъчна амплитуда, при резонанс - могат да го ... строшат, стъклото... Японците го "демонстрорат" по изложения - пускат звук, който троши чаши!, при "набарване" на резонанса и леко усилване.
важно беше друго: това че не можем да разграничим движенията във вакуума, не означава, че ги няма. Ако се възприеме, обаче, физ. вакуум - няма проблеми да се ... формулира, какво е движение. И - да се покаже че важи законът за инерцията.
Това вече го правих, тук някъде...
..........................................................
Когато правя нещо, то изглежда ... лесно!Редактирано от 3opниk на 30.10.06 12:18.
|
Re: Почти само физика... [re: pi]
