Не споря - само "виждам" вратичка...
Зависи, дали само на думи, или и на дела ще оспорваш. Ако докажеш, че някой от наложените сега постулати в науката не е верен в областта, за която се счита верен (не на думи), ще станеш велик :)) А обяснения за аксиомите може да искаш само от господа, науката е стигнала само до ниво да ги установи като някакви факти.
Предполагам, че си "запознат" с хипотезката ми, затова ... веднага:
Не е верен постулатът на Бор, че електрон на орбита не излъчва елмагн. вълни!
Този постулат прави атомът неустойчив, невъзможен и т.н. (А е извикан на помощ - за да твърди обратното!?!)
Необяснимо е наличието на "облак" от вероятности за съществуването на електрона около протона. Да не забравим, че отначало, този облак не се е отъждествявал с вероятности, а с реално съществуване. И само от този "факт" - постулат + невъзможност за реално съществуване - се е "пръкнала" квантовата - наистина, като добра "мъгла" над всички облаци на неизвестното...
И още...
"Много ми е интересно дали ти а и другите тук разбират истински как една частица може да бъде едновременно и вълна."

Ами това което аз разбирам е, че това, дето ти си представяш като частица която е едновременно и вълна не е нито частица, нито вълна, а нещо друго, за което нямам изградена представа от ежедневния опит. Състоянията частица и вълна са някакви крайни проявления за него. Опитвам се да правя разлика между вълна и "нещо" което проявява вълнови свойства в някои случаи, без да е вълна.

Когато елементарните частици се образуват от ... затворена елмагн. вълна, с огромна честота на образуване - какъв е проблемът, та да си я представяме, така:
-когато питаме "бавно" - разбирай с малка честота на "питащото" поле -то тя се държи като частица. Защото й е възможно да се образува многократно, докато я питаме. Не виждаме подробности от нейните "междинни състояния", а като цяло, като завършен обемен обект я виждаме. Незабелижими са "вълнови" характеристики. На практика - без уреди- ние ВИНАГИ питаме бавно!!!
-когато питаме "бързо" - с голяма честота на питащото поле, то тя няма възможност за друго образуване, освен върху новата подложка от питащото поле и се образува "в такт" с изменението му, съответно, си проявява "вълновите" свойства - дължината на вълната на падащата й оказва въздействие върху импулса (по дьо Бройл)- получава се интереференция, дифракция - вълнови характеристики. Само с "машини" можем да правим бързи питания - виксокочестотни полета.
Не разбирам, какво неясно има в такава "постановка" на въпроса - вълна-частица? Пасва на всякакви "спекулации" - както се спомена. Но ... нека поне тази спекулация да е обяснима, разбираема, а не - скрита зад "квантов" принцип - разбирай, необяснима метематика за "избягване" на нулите!
......................

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."
Одобрявам!

Редактирано от Maлoyм 2 на 07.02.06 12:00.