В духът на твоите констатации и наблюдения, относно забавленията в клуба:
Един виц:
Стоножката много добре, изключително грациозно и красиво танцувала и животните на горската полянка й се възхищавали на плавните танцувални движения. Всички много й ръкопляскали и я хвалели.
Жабата, завиждайки й за уменията "попитала" след танца: "Нали, когато правиш ей таз извивка нагоре, първо стъпваш с 88 си десен крак, след това на 23 - ляво, а после на 45, 38, 12 и 79 от ляво, а после на 100 - дясно?"
Замислила се стоножката и ... от тогава, насам -- въобще не успяла да танцува така красиво, вече!
Мисълта ми е, че ако всичко беше ясно, детерминирано, точно изчисляемо и ... съвсем определимо - едва ли щеше да е и ... толкова красиво и с магнетично привличане към опознаване.
Ще настане ... пълна скука - като готварска книга -няма нужда да се осмисля, следва се рецептата и ... ако стане - хапваме..., че и пийваме по рецепта, че и ... другата работа - е, там пак творчество тряа, мааму стара. Привлича ни загадъчното, неизвестното. затуй, гледаме да "вникнем" в известното, че да има време да се позанимаем и с неизвестното.
Което е интересно, само по себе си. Ако и да е ... вероятностно!

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."
Одобрявам!