Продължавам:

Преди да си направим анти-вещество, да припомня (допълня) какво е фотон.
Фотонът е пренос на смущение (следствие на взаимодействие на флуктуации) върху вак. частици. Обяснявах го с модела: “танцуващи” двойки си подхвърлят “топка” , която е с по-големи размери от тях-самите-човечетата, считаме ги за точки, моментен център на ротация.
Преносът е когато подхвърлянето е между различни двойки, от съсед на съсед. Подхвърля се не самата топка, а “нарастването” на топката, следствие на флуктуация - пренася се смущение.
Захващането на смутеното е от съседна двойка, чийто СПХ (собств. пулсиращи характеристики) са ориентирани към началната двойка. Тази “ориентация” не може съвсем точно да е насочена (преносът да става по “права” линия), а е под някакъв ъгъл, спрямо осите на ротация на сдвоените вак. частици.
Така преносът се осъществява по пространствена винтова линия, с параметри, зависещи от ъгълът на пренос. При малък ъгъл - стъпката на винтовата ще е голяма. При голям ъгъл – малка стъпка.
Но – описването на пространствената винтова линия не е “гладко” (непрекъснато във времето). Там където става преносът, околните на участващите частици, също си нарушават равновесното трептене на СПХ – реакция на околните. С всяка стъпка на пренос, реакцията закъснява и е “огледална” на предизвикалото я. Възстановяването на реакцията също предизвиква реакция на околните на тях СПХ на вак.частици. Също със закъснение. И т.н. – но, докога и доколко? Докато сумарно “напомпаното” от реакцията, възстановявайки равновесието, не сформира ново огледално на първото смущение, което да спре старото, да го угаси – нали няма пренос на вак. частици от едно място на друго – те са неподвижни на местата си – само могат да се завъртват.
Да, но старото вече се е преместило стъпка напред по спиралата. И, следователно, пътуват си заедно едно старо и ново (винаги обратно на старото - огледално) смущения, на тласъци – стъпка по стъпка по траекторията “пространствена винтова линия”. Ъгълът на пренос на смущението е пропорционален на съдържащата се енергия: колкото по-голям е, толкова “размахът” на винтовата линия е по-голям.
Ако сме датчик на пътя (по оста на простр. винтова линия) на фотона ще отчетем, например: отклонение от равновесие с ...дясно завихряне, следващо се от отклонение с ляво завихряне. Дясно, ляво –може да е обратно, зависи от завихрянето на началното смущение.
Участват не всички вак. частици (не целият обем в околността на смущението), а само тези, чиято “плоскост” на образуване съвпада в момента на пренос със смущението. Кое тогава е енергия на електрично поле “Е” и кое е енергия на магнитоно поле “Н”?
Плоскостта на строяване на осите на околните вак. частици (да не забравяме, че се държат като тороид) е условно – промяна на Е. Но, промяната на оста на тороид, довежда до отклонение на оста му на около 90 градуса (жироскоп) на смущението, което си е завъртане-прецесия. В равнина перпендикулярна на Е имаме реакция на подреждане, което да потуши възникналият въртящ момент от Е – това е Н.
Това което “пътува” вече е: начално смущение+ЕН-пеперудка, която формира гонещо го гасящо смущение+завъртяна реакция на ЕН-пеперудка. Съвсем заприлича на картинките за фотон в учебниците!
Този модел на фотон, заедно със слабото взаимодействие, може да изясни въпроса с получаването на анти-вещество (то също е материя, затова не “анти-материя”, като термин).
Вж по-горе, разпад на неутрона. Ако падащият фотон за връзка взаимодейства, не с лявото завихряне на неутрона, а с дясното – то вместо протон+електрон, ще се получи анти-протон+позитрон. Взаимодействието с вещество води до разпадане на образуванията от затворени елмагн. вълни и те се реализират, като късовълнови фотони – излъчват се. Вещевата форма преминава почти изцяло в полева. Зависи от сечението на реакцията.
Този принцип се отнася за всички възможни превръщания при получаване на вещеви частици от разпад. Тогава, какво значи анти-неутрон?- нищо, освен че се движи с “Гръб” напред – възможно ли е? Възможно е, ако има подложка, която го ускорява по обратен начин – с предимство да се образува гърбът, а не лицето. Демек, неутронът да изпитва “забавящо”, спиращо ускорение, без да се разпада (което е трудно осъществимо)
Вижда се, че анти-веществото може да си е тук, на Земята, в нашите лаборатории и се премахва спекулата за “Анти-светове”!
Има “естествени” места – в недрата на звездите, където са възможни реакции на разпад така, че да се получи анти-вещество и това е сериозен допърнителен източник за тяхната енергия при излъчване.
..................

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."
Одобрявам!

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."
Одобрявам!