Може, по-нататък и да ги отделя в самостоятелна тема, ама още не е "отсято" добре.
Продължавам:
Да “разпаднем” неутрона.
Съществува мнение, че един едниствен неутрон ще се разпадне в рамките на петнайсет минути (пресметнато средно време за разпад на неутрони). Според хипотезата – няма ЗАЩО един единствен неутрон да се разпадне. Ето : не е кой знае какво откритие, но си е откритие!
За да се разпадне една елементарна вещева частица е необходимо наличие на външни за нея фотони (нова подложка от вак. частици) , които да са съизмерими с дължината на вълната на смущенията, образуващи частицата. Тази дължина на вълната е съизмерима с размера на частицата – ако си я представим като сфера – диаметърът на сферата е, да кажем, четвърт дължина на вълната. Въпреки, че не е идеална сфера, на теория – самото “Х” не е с равни отсечки – две са къси, а огледалните им са по дълги – като размер.
Така, вълните от “външната” подложка, при такива свръх-свръх къси дължини на вълни – не съществуват като “самостоятелни” фотони, а се ... “затварят” и образуват вещеви (масов) обект. Това ще стане, ако съществува в близост ВТОРА такава вещева частица – фотонът би се оформил като “фотон за връзка” – фактически, съдържа енергията на връзката. От по-предните постинги става ясно, че размерът на вещевата, както и “резонансните” честоти, зависят от относителните скорости на двете частици.
Тогава, при прелитане на едната частица покрай другата, е възможно, разстоянието м/у тях да се окаже резонансно за "образуване" на фотон за връзка. Пък скоростта спрямо първата да е висока и следователно втората да не се захваща към първата. (Или обратно – в смисъл, относително)
От “ефективното сечение на реакцията” на налитащият фотон с приетата за неподвижна частица, зависи по-нататъшното. Само да припомня – дължината на вълната е “голяма” в сравнение с дълж. на вълната на керновото трептене.
Затова, една от реакциите на късо трептене ( четири “върха” са реакциите – две от “късите” и две от “по-дългите”), оформяща обвивката на керна неутрона (една обвивка “късо-дълго” и втора, огледална “късо-дълго”), заедно с една от двете завихряния на налитащият фотон, но противопосочна (огледална) на тази от неутрона, “далеч” от керновото пространство, се затварят със собствен “сателитен” център на ротация. Около керновото трептене, непрестанно, но с по-малка честота на образуване от тази на керна - заради дългия път на затваряне на образуващите го смущения, се образува нов моментен център на ротация на НОВ СЛОЙ – мезонен слой.. Така се “ангажираха” една реакция на късо трептене от вещевата, заедно с фотонното, да оформят мезонен слой. (На това място няма никакви мезони! (е откритие!!!) но, ако налетят съизмерими с тях фотони, то в резултат , ще е разлетят мезони – по-нататък, тва)
Едно от “дългите” трептене на вещевата, заедно с остатъка от налитащият фотон – се “затварят” далеч от влиянието на керновото трептене и не се захващат от вещевата (далеч – заради закъснителните процеси). Освен това, е “взета” и реакцията от късото трептене ангажирано вече в мезонния слой.
Получи се ... ЕЛЕКТРОН – реакция от късо + падаща – образуват керн на електрона, а външното дълго – образува слой с реакцията в околоното пространство на електрона, внимание: БЕЗ ДА Е УРАВНОВЕСЕНА спрямо мом. център на ротация на електрона. Това неуравновесяване, предизвикващо реакцията на подреждане на околните на електрона вак. частици, се нарича ЗАРЯД на електрона. От частицата навън - до безкрайност се “излъчва” подреждане на вак. частици, характеризиращо друго поведение (освен керновото, отговорно за тежката маса; малка честота на образуване, дълги са образуващите смущения, следователно – малка маса) на съществуващата частица. Завихрянето на подрежането излъчено от електрона е с дясна посока , гледано от центъра навън. Чрез тази характеристика електронът “участва” в електромагнитно взаимодействие.
Ако, на дистанция съществуват два електрона, всеки от тях излъчва подреждане. При срещата (по ефективно сечение) на подрежданията в пространството между двете, то те, взаимно се унищожават (гасят) – пространството се самоподрежда и ... като че ли отблъсква частиците една от друга. Свързано с предишното (при гравитацията) : частиците се образуват с предимство навън от правата, свързваща центрите им. Бягат една от друга. Такова взаимодействие – е електромагнитно.
НИКОЙ ,досега, НЕ Е ОБЯСНЯВАЛ, КАКВО Е ЗАРЯД! И, защо, едноименните заряди се отблъскват?
Това, което “остана” от неутрона: керново трептене, мезонен слой и едно дълго външно трептене – се нарича ПРОТОН.
Реакцията на външното неуравновесено трептене е точно обратна от тази на електрона. Това неуравновесяване е причина за излъчване на подреждане на вак. частици – огледално-противоположно на електронното подреждане. Завихрянето на излъченото подреждане е с лява посока .
Следователно : и протоните ще се отблъскват.
Но при наличие на електрон и протон – пространството между тях е по-подредено (конструктива интерференция) и двете частици се образуват с предимство по посоката на другата. Това е сила на привличане – приближават се една към друга.
Освен това – да не забравим: най-външната обвивка на реакциите при неутрона – тях вече ги няма при разпад до протон – излъчват се като гама-квант.
За масите: керновото трептене на протона е малко “забавено” за образуване, заради закъснението в образуването на мезонния слой. Следователно (от по-предните постинги), масата на протона ще е ПО-МАЛКА от тази на неутрона. Тва, в досегашната наука, е необяснимо!
Поради голямата маса на протона, спрямо тази на електрона, независимо, че ускорението е едно и също при елмагнитното взаимодействие, то скоростта на електрона става голяма и практически – електронът пада към протона.
Да обобщим – от неутрон + налитащ външен фотон се получи: протон, електрон, гама квант. Къде отиде неутриното? Ми ... няма неутрино. Употребихме всичкия материал? Но – забравихме, че имаше втора частица - енергия на връзката, която “не е съвсем” връзка и се съпровожда и от още фотони. Затова, в баланса на енергиите (вижда се, че разпадът е групов вероятностен процес, а не само на една частица) трябва да се прибавят и тези фотони, които стават излишни след пренареждане на връзките след разпад.
Не пречи, да се “сложи” и едно “неутрино” – наистина са неутрални и нямат маса придружаващите фотони.
Ще продължа – с антивеществото, че много дълго стана!
...................

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."
Одобрявам!