Продължавам:
Само да спомена, че досега не съм “срещал” някакво обяснение за: “защо”съществува гравитацията? Може и да има, но ... нямам инфо. Затова, по-горе, си играх да го обяснявам.
Та: да проследим как две частици падат една към друга. Нека са далеч една от друга в момента на раждането си – значи, всяка от тях има някаква начална скорост, определена от сумата на всички участващи в “направата” смущения – в общо положение. В момента, когато едната от тях попадне в полето на другата, започва да изпитва ускорение – променя си траекторията. Движи се по крива , “падаща” към другата. Когато първата попадне в полето на втората – същото. Следователно двете частици падат една към друга по криволинейни траектории.
Но, има и още – пространственото ориентиране на гравитона въздейства върху пространственото образуване на всяка от частиците – постепенно се “синхронизират” образуванията и стават в “плоскост” съдържаща двете частици, като векторът на момента на количеството на движение е вертикален на тази плоскост, или по-скоро нутира около ос перпендикулярна на плоскостта. Следствие на това, срещащите се гравитони м/у двете частици: -
1. по линията на центрите – интерферират конструктивно (подреждат се със завихряне – не ги свързвам с теорията на торсионните полета) – готови са за “кръгови токове”, но това по-нататък ;
2. Гравитоните, срещащите се върху сферата на която лежат частиците (среща при 90 градуса, на разположени под 90 градуса трептения) също интерферират с усилване и се получава нещо като особен слой –обвивка от подреждане. Наричам я силова бариера, щото : вътре в нея подреждането е един вид, а извън нея – друг вид. Заради разликата “вън-вътре”, двете частици не могат да се доближат на нулево разстояние, помежду си. Достигайки някаква дистанция, обвивката вече така е ориентирала векторите на момента на колич на движение, че те са по-скоро насочени навън към плоскостта на въртене – нещо като полюси на сферата, и “гонещи се” един друг – тогава липсва “причината” да падат една към друга, а остава въртенето, заради образуването – всяка в полето на другата.
Тая “жива фантасмагория” обяснява:
- защо системите от масови тела (Галактики, сл. Системи, Звездни купове и др) се въртят.
- защо не може частиците да проникват една в друга , само се превръщат една в друга (това – по-нататък)
- защо има плоскост на въртене, след като е еволюирала дадена с-ма от тела.
- защо “има подготвени” вътрешни въртележки в плоскостта на въртене, в които, ако попадне вещество, може да се образува нов център на ротация, около който да се формира ново тежко тяло. Обяснява Слънчевата система.
- защо съществуват слоеве, силови бариери, изпъкналости от прахоляци, около центрите на Галактиките.
- защо (от завихрянето на гравитоните) е възможно “зашнуряването” на полетата по оста на плоскостта на ротация и създаването на “атрактор” в центъра на масови струпвания. Дето наподобяват “черна дупка” – нищо от там не свети, никаква инфо не идва от там, но има огромна сила на привличане на масови обекти.
-защо не е възможно да има “неутронни” звезди – ще стане ясно по-късно, като разгледам разпада на неутрона. Но като че ли в средата на Светещ обект има тежка неутрална съставка (сегашната теория я свързва с натрупани на това място неутрони) – също е илюзия на наблюдаваното.
Толкоз се сетих, засега – дано е ясно.

"... И рече Бог, да бъде светлина! И видя, че това е добро!..."
Одобрявам!