Ами формулата в нерелативистично приближение, която се извежда на студентите по електродинамика у нас, а и я има във всички учебници по електродинамика е: dE/dt = e^2.a^2/(6.pi.epsilon_0.c^3), където dE/dt е излъчената енергия за единица време, e - заряда, a - ускорението му, c=3.10^8m/s - скоростта на светлината epsilon_0=10^7/(4.pi.c^2)[k^2.s^2/(kg.m^2)] - диелектричната проницаемост на вакуума, pi=3.14... (не ти трябва). А някои от големите физици не са чак толкова "големи", колкото са ги изкарали. Но все пак по тази задача наистина е мислено. Жалко е, че няма никъде свястно написани разсъждения (или поне не знам). А иначе в теория на относителността има теоретични проблеми: един от тях например е проблема с определянето на гравитационната енергия и най-вече нейната локализация.

Между другото, разсъжденията в книгата на Пайерлс са направени съществено за случая на хомогенно гравитационно поле, против което доста протестираше. А при преход към изкривено пространство всичко може да се очаква: след като свободен заряд в плоско пространство, не излъчва, а в изкривено - очакваме да излъчва, какво му пречи и на "неподвижния" да се държи така. Както и да е, виждам, че засега нищо съществено повече не можем да си кажем по темата.