Може би е добре да се спра малко по-подробно на проблема с устойчивостта в класическата теория на полето и най-вече в електродинамиката. Отново пиша по общи спомени, но съм почти уверен. Моля, ако някой реши да ме поправя това да не е на базата на негови собствени теории или поне, ясно да го напише, че е така.

Проблема с устойчивостта всъщност означава, че енергията на системата няма минимум. А за системи, като тези от точкови заряди, даже енергията е безкрайна.

По ирония, проблемите с безкрайната собствена енергия на точковите заряди се наследяват и в квантовата електродинамика. Това са всъщност разходимостите на файнмановите диаграми. Все пак там има формална процедура - пренормировките, които дават крайното решение поне на ниво формални редове, което има устойчивост (това е вакуума). За класическата електродинамика дори това е нерешим проблем и ако някой си мисли, че го е решил, то трябва да знае, че това би било голяма "изненада" (а може дори и да има строг резултат, че е невъзможно), и аз наистина се съмнявам някой да е успял, още повече, ако не е могъл да го публикува в реферирани списания.