Допуснал съм грешка при изчисленията - забравил съм да отчета диелектричната проницаемост на вакуума 'epsilon_0'~10^{-11}k^2/(N.m^2) в знаменателя така, че излъчената мощност от 1Кулон заряд при земно ускорение е ~10^{-10}W (и тя не зависи от масата на заряда - виж цитираната формула (8.1.1)!!!).

Относно подпирането - няма как да го направиш по следните 2 причини:

1. Какво е всъщност подпората - това в Нютоновата физика са абсолютно твърдите тела, каквито няма в теория на относителността, понеже те предполагат безкрайна скорост на предаване на сигнали. Изобщо в теория на относителността взаимодействието между частиците изграждащи материята е по необходимост полево: буташ едната частица и това може да се предаде на останалите най-бързо със светлинни сигнали, което всъщност правят и физичните полета. Но тогава вече системата не е с краен брой степени на свобода, каквото е абсолютно твърдото тяло, ами е с безкраен брой степени на свобода (заради полетата). За такива системи проблема с баланса на енергията и устойчивостта е изключително тежък и по същество той е довел до "краха" на класическата физика.

2. Дори и да си решил проблема с "твърдата" подпора, идва следващият проблем - нея с какво ще я подпреш. Или самата тя трябва да е устойчива, но както казах за класически системи с безкраен брой степени на свобода устойчивостта е практически невъзможна (това не е теорема, но е така например, за класическата електродинамика).

В този аспект е и проблема с електромагнитната енергия на точков заряд - тя е безкрайна, но ако го замениш с зареден "флуид", то пък възниква проблема, кое е това устойчиво "частичко-образно" решение, което съответства на малка частица (топче). Такова просто няма, поради проблема с устойчивостта в класическата електродинамиката. (Тук малко говоря "наизуст", по спомени, но съм почти сигурен в това.)