|
Тема |
Re: съмнявам се [re: zaphod] |
|
Автор | QFT (Нерегистриран) | |
Публикувано | 28.10.05 00:26 |
|
|
Виж, тебе те смущава това, че ако неподвижен заряд в гравитационно поле излъчва ние ще можем да извличаме енергия от него. Затова аз те попитах, как точно ще поддържаш заряда в неподвижно състояние без сам да изразходваш енергия. На последния въпрос ти така и не отговори (или поне аз не видях), а в крайна сметка от това зависи има ли действително някакво противоречие или не. Пишеш и за някакъв отговор, който съм предполагал, само че аз досега не съм давал отговори на никоя от задачите за излъчване.
Относно "унищожимостта" или "неунищожимостта" на излъчването, ще дам една упростена илюстрация. Ако излъчването си го мислим като излъчване на фотони и обкръжим частицата с детектори, то как би могло детекторите да не хванат фотоните? Единствения начин май е фотоните да спрат пред тях.
А относно въпросната книга на Пайерлс, анализа който те привеждат заключава, че лъчението от заряда хем го има и хем е ненаблюдаемо, защото отивало в такава част на пространство-времето, която била ненаблюдаема в неинерциалната отправна система. Такава ненаблюдаема част действително има и тя е нарисувана на фиг. 8.1 от стр. 173 там. Само, че теорията на относителността е пълна с изненади. Една такава е следната. В Нютоновата механика, ако имаш две частици, които се движат равноускорително с еднакви ускорения по големина и по посока, то прехода между съответните отправни системи свързани с всяка от частиците е просто с Галилеева трансформация. В специалната теория на относителността обаче не е така: прехода между двете отправни системи по-принцип може и да е нелинеен. Това се вижда директно от споменатата фиг 8.1: ако транслираш на дясно мировата линия на ускорената частица (т.е. хиперболата), то и областта на отправната система ще се транслира. Друга особеност на равноускорителната отправна система в специалната теория на относителността е, че линиите на времето в нея (т.е. хиперболите на фиг. 8.1) съответсват на наблюдатели движещи се с РАЗЛИЧНИ ускорения - на фигурата те намаляват монотонно от навън от центъра. Така, че и не е много коректно да си мислим равноускорената система, като хомогенно гравитационно поле, макар и аз така да се изразявам досега.
Отплеснах се, но за да не боксуваме на едно място, отговори моля те въпроса ми най-горе.
|
| |
|
|
|